Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Язък дето бихме толкова път. Тази тъпа следа ме заблуди. Не е той. Миризмата прилича на оная, но не е същата. Тоя тук не вони на преизподня, а на замразени зеленчуци. Сигурно цяла седмица няма да мога да се отърва от тая вегетарианска смрад.
— Ваше Величество, не намирате ли, че този тлъст котарак си позволява прекалени волности с вашата свещена персона? — напомни на Хък, че е с чужда самоличност, Трипио.
Той отдавна бе изоставил бойното нововъведение „вятърна мелница“ и бе заел заплашителна поза с копие, смъртоносно насочено в гърдите на котарака.
— Ваше Величество? — опули се не на шега Томи. — Божичко! Бегемот, къде си ме довел?
— Не се прави на луда, Томи — тросна се умърлушеният котарак. — Прекрасно знаеш, че в този скапан резерват под път и над път бъка от легендарни и, следователно, човек не може да се размине от всякакви величия. Та в тази гора те сигурно са повече от дърветата…
— Моят приятел, крал Артур, не е всякакво, а истинско величество, космато плашило такова! — писна най-сетне и Таласъма иззад гърба на Хък. — И, ако искаш да знаеш, той е толкова голям магьосник, че ей сега ще те превърне в жаба. Хайде, кралю, превърни този мъхнат коч в някоя разплута жаба. Моля ти се, приятелю! Направи ми тази услуга. Знаеш ли как ще облекчиш живота на бойния си другар!
— За кой крал Артур говориш бе, самоходна тояго? За рогоносеца ли? — присмя му се Бегемот, защото в светските среди, в които той обичаше да се движи, въпросният крал бе известен най-вече като пословичен любител на всякакви кръгли маси и съпруг на невярната Гиневра.
— Бегемот, затваряй си мръсната уста! — гневно рече Томи, като се изчерви до корените на косите си от срам, а после нежно стрелна с очи краля и изчурулика: — Прощавайте, Ваше Величество, но сме капнали от умора и явно нервите ни вече не издържат в тази дъбрава.
— Разбирам ви напълно, мила госпожо, защото вчера и на мен ми се случи нещо подобно — благо отвърна Хък.
На него изобщо не му пукаше за моралния облик и авторитета на крал Артур в Библиотеката. Той си мислеше, че сигурно това е прословутият поглед, от който човек мигом се влюбва.
— Не съм госпожа, а все още госпожица, Ваше Величество — отново пламна като божур Томи.
Този нагло мамен от жена си, твърде доверчив и благороден крал все повече и повече й харесваше. Тя усети, че някаква непреодолима сила я тласка в обятията му. В последно време беше станала много влюбчива. Но, по дяволите, женската интуиция и подсказваше, че той наистина има много общо с Хък. И за разлика от него явно не държеше много на неблаговерната си половинка.
— Още по-добре, мила госпожице! И, моля, престанете с това „Величество“. Наричайте ме просто Арчи — не скри Хък радостта си, че сърцето на дамата поне формално не е обвързано. Той галантно се поклони и после най-любезно се осведоми: — А бихте ли ме просветлили по-подробно за обекта на вашите издирвания, госпожице?
— От сутринта търсим под дърво и камък един чужденец на име Хогбен, Арчи — отвърна на реверанса му с изящен кник Томи и пожарът по лицето й пак лумна, сякаш вълните на климактериума безжалостно настъпваха въпреки младостта й.
— Ами смятайте, че сте го намерили, скъпа — подметна Таласъма иззад рамото на Хък, умело подражавайки му в любезностите. — Уверявам ви, че моят приятел, е най-великият и най-уважаваният представител на рода Хогбен. И аз лично мога да ви гарантирам знатното му родословие — изхвърли се той накрая.
Томи пребледня. Сърцето й едва понесе навалицата от Хогбеновци в Библиотеката. Скоро човек нямаше къде да се дене от тях. И повечето бяха толкова красиви и благородни…
— Казвам ти аз, че миризмата му много прилича на оная смрад, но ти не ми вярваш! — печално се обади Бегемот и поклати глава. — Господа, предполагам, че не сте мяркали други Хогбеновци наоколо?
— Имаме си един и той ни стига! — надменно отвърна Таласъма, като най-сетне се измъкна иззад гърба на Хък и гордо застана до дясното му рамо.
Трипио обаче го дръпна настрана и възмутено взе да му обяснява на ухото истинското родословие на крал Артур. Хък се възползва, че придружителите му временно го оставиха на мира, приближи се до пребледнялата и по-самотна и от Червената шапчица в гората девойка и я хвана под ръка.
— Мога ли да ви наричам Томи, госпожице?
— Разбира се, Арчи! — възкликна Томи и потръпна от докосването му, но този път изобщо не се изчерви.