Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
— Това е едно от нещата, които ми доставят голямо удоволствие. Много хора никога не са изпитвали сладостта на домашно приготвените сладкиши. А колко деца никога не са вкусвали истинска захар. Тя е скъпа, разбира се, но си струва цената.
Ив опита една сладка и веднага се съгласи с нея.
— Предполагам, че вие сте приготвили пая, от който е ял съпругът ви, преди да почине.
Жената премигна и наведе очи.
— Да.
— Госпожо Файнщайн, знаете ли какво е убило съпруга ви?
— Да. — Тя се усмихна мило. — Казах му да не го яде. Изрично го предупредих да не го яде. Казах му, че е за госпожа Хенеси отсреща.
— Госпожо Файнщайн — Ив беше разтърсена от това признание. — Вие…
— Знаех, разбира се, че той ще го изяде. В това отношение беше голям егоист.
Ив се изкашля.
— Може ли да изключим телевизора?
— Моля? А, извинявайте — и домакинята се плесна по бузите с упрек. — Толкова е невъзпитано. Свикнала съм да работи по цял ден и дори не го забелязвам. Програмата… а, не, екрана: изключи се.
— И звука — каза Ив търпеливо.
— Разбира се — Хета поклати глава, звукът продължаваше да се чува и тя изглеждаше някак глуповато. — Откакто минахме от дистанционно управление на управление с глас, все не мога да му свикна. Моля, звукът да се изключи. Сега вече е по-добре, нали?
Жената бе в състояние да изпече отровен пай, а не можеше да се справи с телевизора си, помисли си Ив. Всякакви ги има.
— Госпожо Файнщайн, не искам да говорите повече, преди да съм прочела правата ви и преди да се уверите, че всичко ви е ясно. Не сте длъжна да говорите — започна тя, а Хета продължаваше да се усмихва мило.
Старицата изчака, докато Ив спря да чете.
— Не очаквах да се случи това. Не напълно.
— Да се случи какво, госпожо Файнщайн?
— Да отровя Джо. Макар че… — тя сви устни като дете. — Трябва да знаете, че внукът ми е адвокат. Много е хитър. Предполагам, ще каже, че щом съм предупредила Джо, щом специално съм му обърнала внимание да не яде пая, то вината е по-скоро на Джо, отколкото моя — рече тя и зачака търпеливо.
— Госпожо Файнщайн, нима искате да кажете, че сте сложили синтетичен цианид в карамеловия пай с цел да убиете съпруга си?
— Не, мила. Казвам ви, че сложих цианид с допълнително количество захар в пая и казах на съпруга си да не го пипа. „Джо — казах аз, — да не си се доближил до пая. Той е специален и не е за теб. Чуваш ли ме, Джо?“ — Хета отново се усмихна. — Отговори ме, че е чул добре, а после, непосредствено преди да изляза, аз отново му го напомних за собствено успокоение. „Говоря ти сериозно, Джо. Не пипай пая.“ Предполагах, че ще го опита, но в края на краищата, това си беше негова работа. Иска ми се да ви разкажа малко за него — продължи тя и взе подноса със сладкишите, за да предложи на Ив. Когато тя се поколеба, Хета се разсмя. — Няма страшно, мила моя, можете да ми имате доверие. Току-що дадох десетина на сладкото момче от горния етаж.
За доказателство тя взе един и го захапа.
— Та, докъде бях стигнала? Аха, за Джо. Той ми е втори съпруг. Догодина през април щяха да се навършат петдесет години от нашата сватба. Беше добър партньор, а и доста способен пекар. Някои хора не бива изобщо да се пенсионират. През последните няколко години животът с него стана непоносим. Все мърмореше, на всичко намираше кусури. И не посягаше да пипне брашно. Но пък иначе не можеше да мине покрай пай с бадеми, без да си вземе от него.
Тъй като звучеше разумно, Ив почака малко.
— Госпожо Файнщайн, отровили сте го, защото е ял много, така ли?
Хета сви устни.
— На пръв поглед изглежда така. Нещата обаче са по-сложни. Вие сте много млада и още не сте омъжена, нали, мила?
— Не съм.
— Семействата дават спокойствие, но те са и източник на дрязги. Отстрани е трудно да се разбере какво става в уединението на дома. С Джо не се живееше лесно. И макар че не ми се иска да говоря лошо за мъртвите, но той си беше създал лоши навици. Изпитваше истинска наслада да ме разстройва и да разваля малките ми радости. Миналия месец например, той умишлено изяде половината торта „Кулата на удоволствието“, която бях изпекла за международното състезание по готварство. После ми заяви, че не била достатъчно сиропирана. — В гласа й прозвучаха раздразнение и истинска обида. — Как ви се струва това?
— Ами — каза Ив тихо, — трудно ми е да повярвам.
— А той го направи само за да полудея от мъка. Това беше начинът, по който показваше, че той командва в тази къща. Ето, затова изпекох пая, казах му да не го докосва и отидох да се срещна с приятелките. Когато се върнах, изобщо не се учудих, че не ме е послушал. Както виждате, беше ужасно лаком. — Тя направи жест със сладкиша в ръка, преди с изящно движение да сложи в уста последната хапка. — Лакомията е един от седемте смъртни гряха. Изглеждаше справедливо да умре в грях. Искате ли още един сладкиш?