Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— В такъв случай е опасно да ги слагате. Най-добре да бъдат използвани под наблюдение.
— Ти ще ме наблюдаваш, Пийбоди. Ако забележиш, че искам да сложа край на живота си, вземи съответните мерки. Възпроизвеждане на последната програма — нареди тя и се изтегна на стола. — Господи! — възкликна, когато видя към нея да се приближават двама мускулести младежа. Бяха голи, с изключение на черните кожени препаски, украсени със сребърни орнаменти. И двамата бяха възбудени.
Ив беше просната върху огромно легло в някаква бяла стая. Беше гола и усещаше под себе си милувката на копринените чаршафи. Над леглото имаше прозрачен балдахин, през който се процеждаше светлината на свещите, поставени в разкошен кристален свещник.
Дочуваше се тиха музика — беше странна, някак езическа. Ив се облягаше върху платна от пухени възглавници. Когато понечи да стане, единият младеж, напомнящ древногръцки бог, я тласна назад и я възседна.
— Слушай, приятел…
— Искам да ти доставя удоволствие, господарке — прошепна той и започна да масажира гърдите й, втривайки в кожата й ароматни масла.
„Става опасно“ — помисли си Ив и неволно потръпна от удоволствие. Младежът продължи да я масажира. Опитните му пръсти се плъзгаха по корема й, по бедрата, надолу по краката й. Сега тя разбираше как подобна ситуация може да накара една жена да захвърли дрехите си и да се усмихва от удоволствие, но не и да я тласне към самоубийство.
„Дръж се“ — заповяда си и се опита да мисли за нещо друго. За онова, което се готвеше да каже на командира. За странните вдлъбнатинки в мозъците на тримата самоубийци.
Младежът захапа зърното й, след миг тя усети влажния му език. Тялото й моментално реагира. Ив понечи да отблъсне младежа, но ръката й се плъзна върху рамото му.
Другият коленичи и наведе глава между краката й.
Тялото й се загърчи от удоволствие. Тя се задъха, рязко свали очилата и видя, че Пийбоди я наблюдава, зяпнала от удивление.
— Онова, което преживях, не беше разходка по безлюден морски бряг — успя да изрече тя.
— Забелязах. Къде се озовахте?
— Върху огромно легло, в компанията на двамина полуголи младежи. — Ив въздъхна и остави очилата на масичката. — Кой би предположил, че тя си почива, като се забавлява с еротични видения?
— Лейтенант, като ваша сътрудничка смятам да изпробвам тази програма. Нещо като проверка на веществените доказателства.
— Не ти разрешавам да поемеш този риск — иронично заяви Ив.
— Аз съм ченге, лейтенант. Животът ми е изпълнен с рискове.
Ив стана и подаде очилата на сътрудничката си, при което в очите на Пийбоди проблесна надежда.
— Постави ги в специално пликче, полицай.
— По дяволите! — промърмори по-младата жена, но се подчини. — Готини ли бяха онези младежи?
— Приличаха на богове. — Ив се върна в кабинета и за последен път го огледа. — Ще изпратя тук „метачите“, но се съмнявам, че ще открият нещо. Ще взема със себе си диска, на който си записала информацията за Съриз и ще се свържа с близките й — навярно вече са научили за смъртта й, благодарение на проклетите репортери. — Взе чантата с принадлежности и добави: — Не изпитвам никакво желание да се самоубия.
— Радвам се да го чуя, лейтенант.
Ив намръщено се втренчи в очилата.
— Колко време продължи това? Пет минути, предполагам.
— Близо двайсет. — Пийбоди кисело се усмихна. — Времето лети, когато правиш секс.
— Не правех секс. — Тя гузно погледна венчалната си халка. — Слушай, ако имаше нещо нередно в тази програма, щях да го усетя. Струва ми се, че не тук се крие разрешението на загадката. Все пак накарай да анализират програмата и въздействието й върху хората.
— Слушам.
— Изчакай Фийни. Може би ще открие нещо интересно в записите на разговорите й. А пък аз отивам да се подмажа на командира. Когато свършиш тук, предай веществените доказателства в лабораторията и ела в канцеларията ми. — Тръгна към вратата, обърна се и подметка: — Да не си посмяла да изпробваш очилата.
— Развали ми удоволствието — промърмори Пийбоди, когато се убеди, че началничката й няма да я чуе.
Дванайсета глава
Командирът Уитни седеше зад масивното си бюро, върху което всичко беше на мястото си, и внимателно слушаше Ив. Рапортът й беше изчерпателен, но тя пропускаше известни подробности без да й мигне окото. Уитни се възхищаваше от ума и от смелостта й да скрие някои факти от него. Помисли си, че истинското ченге трябва да запази присъствие на духа дори когато животът му е в опасност. Ив Далас беше необикновено хладнокръвна, затова я ценеше още повече.