Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Джуниър, вие спите с всяка срещната жена — прекъсна го тя нетърпеливо. — Спестете ми баналните обяснения. Наистина не ме интересуват.
— Тогава защо подхванахте тази тема?
— Защото тя се изправи на пътя ми в тоалетната и ми попречи да изляза навън. Обвини ме, че съсипвам живота на баща й с това разследване.
— За Бога, Алекс, Джо Уолис е голям ревльо. Стейси се грижи за него и го закриля като майка. Не се съмнявам, че й е говорил лоши неща за вас. Човек трудно може да спечели симпатиите й. Не се тревожете за това.
Алекс не харесваше Джуниър Минтън в този момент. Той падна в очите й заради своето отношение към жените, към любовта, на която и да е жена. Наблюдаваше го тази вечер. Той правеше точно това, в което го обвиняваше Стейси — местеше се от жена на жена. Млада или стара, привлекателна или не, омъжена или самотна — това беше без значение за него. Беше любезен с всяка, а те сякаш не осъзнаваха, че всичко е само игра.
Изглежда като че ли приемаше тяхното преклонение като нещо естествено. Алекс никога не беше намирала такъв вид самонадеяност за похвална или привлекателна. Джуниър мислеше, че може да плени всяка жена, която заговори. За него флиртът беше нещо толкова естествено, както дишането. Не му идваше наум, че някой може да разтълкува погрешно неговите намерения и по този начин да бъдат наранени нечии чувства.
Може би, ако не беше говорила със Стейси, Алекс щеше да се усмихне снизходително, както всички други жени, и би приела неговата любезност за част от характера му. Но вместо това сега тя беше ядосана и искаше да му даде да разбере, че не може да я отмине с лека ръка.
— Не говорихме само за съдията Уолис. Тя каза, че й причинявам болка със спомените от брака й с вас и излагам мръсните й ризи на показ. Останах с впечатление, че ролята й на ваша бивша съпруга е истинско изпитание за нея.
— Това наистина не е мой проблем, нали?
— Може би е трябвало да бъде ваш.
Грубата й забележка го изненада.
— Изглежда ви е яд на мен. Защо?
— Не знам — гневът й отмина бързо. Чувстваше се изтощена. — Съжалявам. Може би винаги се задълбочавам повече, отколкото трябва.
Той се пресегна и докосна коляното й с ръка.
— Едно качество, достойно за възхищение, което успях да забележа.
Алекс вдигна ръката му и я постави обратно на кожената седалка между тях.
— Все още не съм се хванала на въдицата — не се поддаде и на усмивката му. — Защо се оженихте за Стейси?
— Наистина ли искате да говорим за това? — попита той, зави пред мотел „Уестърнър“ и спря на паркинга.
— Да.
Намръщен, угаси двигателя и сложи ръка на седалката. След това се обърна към нея.
— Така съм решил тогава.
— Вие не сте я обичал.
— Не, по дяволите.
— Но сте се любил е нея.
Той повдигна въпросително вежди.
— Стейси ми каза, че дълго време преди това сте били любовници.
— Любовници — не, Алекс. Излизах с нея от време на време.
— Колко често?
— Наистина ли ви интересува?
— Кажете.
— Отбивах се при Стейси, когато исках да спя с жена, а сестрите Гейл бяха заети или неразположени, или…
— Кои?
— Сестрите Гейл. Това е друга история — махна той с ръка, сякаш да пропъди въпросите, които можеха да й дойдат наум.
— Имаме на разположение цяла вечер.
— Може ли нещо да ви се изплъзне?
— Рядко. Какво ще кажете за тези сестри?
— Те бяха три. Казваха се Уенда Гейл, Нора Гейл и Неги Гейл. Рийд ги беше открил преди мен. Той ме запозна с тях — Джуниър се изхили, сякаш си припомни особено неприличен инцидент от своята младост. — Накратко, сестрите Гейл спяха с всеки срещнат. Нямаше момче от гимназията в Пърсел, което да не е спало поне веднъж с тях.
— Добре, представям си картинката. Но когато те не са били на разположение, вие сте посещавал Стейси Уолис, защото тя също ви е позволявала да спите с нея.
Той я погледна намръщено.
— Никога не съм насилвал жена. Тя самата го желаеше, Алекс.
— Само с вас?
Джуниър сви рамене в знак на съгласие.
— И вие се възползвахте от това.
— Кажете ми поне едно име на мъж, който не би го направил.
— Имал сте причина за това — продължи тя сухо. — Позволявам си да кажа, че вие сте единствения мъж, с когото някога е била Стейси.
Имаше достатъчно благоприличие, за да изглежда засрамен.
— Съгласен съм с вас.
— Съжалих я тази вечер, Джуниър. Тя беше изпълнена с омраза към мен, но не можех да не я съжалявам.
— Не можах да разбера как ме спечели и успя да се ожени за мен. Ходеше като сянка след мен от деня, в който се записах в гимназията в Пърсел. Знаете ли, тя беше умно момиче. Беше любимка на учителите, защото беше добросъвестна и никога не създаваше неприятности — засмя се развеселен. — Хората никога не биха повярвали, ако им кажех какво беше готова да направи на задната седалка на моя шевролет.