Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
„Чукането на прасета е за смелите“ — това беше девизът на „Лапон“ още от първото пътуване на Мак с тази подводница, когато с този израз обяви решението си да следи една нова съветска подводница близо до нейните териториални води. (Изразът беше записан на касета и непрекъснато звучеше в контролния пост на подводницата.) Все пак, когато веднъж пред един адмирал стана дума за това, Мак деликатно смени девиза на „щастието е за смелите“.
Мак бе поел командването на „Лапон“ в края на 1967 г., като най-напред започна да си разменя с останалите командири хората, с които смяташе да направи един екипаж, съставен изцяло от звезди. После монтира всевъзможни експериментални, а често пъти и непозволени системи в подводницата. Ту вдъхновяваше, ту безмилостно насилваше хората си. Ту впечатляваше, ту гневеше висшите адмирали, докато най-после му позволиха да пропусне обичайните месеци за базовото обучение в САЩ и да отплава за бойна задача.
Мак беше до голяма степен типичен представител на своето време. Капитаните, които избягваха рискове, се славеха в подводните сили с имена като Чарли Шарана или Морски Шубелия. А Мак караше офицерите си, да не говорим за другите командири, които се гордееха със собствената си смелост, да се чудят дали не губи границата между храбростта и безотговорността. Със сигурност тези снимки на подводницата „Янки“ бяха толкова ценни, колкото никои други разузнавателни сведения от последно време, но Мак беше поемал и други огромни рискове срещу минимални резултати за разузнаването.
Веднъж вече бяха засичали „Лапон“ в Баренцево море при една от неговите операции. Възможно е слънцето да се е отразило от перископа — никой не можеше да бъде сигурен, но изведнъж хората в радиокабината на „Лапон“ чуха как един съветски пилот предупреждава: „Виждам подводница.“
Когато вахтеният на подводницата насочил перископа към небето, видял пилота на един хеликоптер, който сякаш гледал право в него.
— По-голям червен мустак не бях виждал, мамицата му! — възкликнал офицерът.
— Значи сме достатъчно близо — отговорил Мак, задъхан от тичането от личното си ъгълче до контролния пост, все още по гащи. — Да се махаме оттук.
И измъкнал подводницата от суматохата, без да даде на руснаците възможност да го проследят.
Мак също беше се приближавал толкова близо до две съветски подводници, които провеждали учение за подход и нападение, че „Лапон“ се озовала на пътя на едно от торпедата. Мак знаел, че за такова учение руснаците изстрелват торпеда без заряди. Въпреки това нямал намерение да го доказва, като се остави торпедото да го удари. Вместо това дал заповед до машинното отделение, вследствие на която „Лапон“ подскочила напред с пълна скорост. В полет с „топки до стената“ както казват подводничарите, Мак надбягал торпедото. (Инцидентът възникнал малко след като ги пратили да търсят „Скорпион“, макар много преди някой да е осъзнал, че подводницата може да е пострадала от торпедо.)
Двама от шпионите на борда, Джордж Кокс, познат като Томи, и Джоузеф Джеймс, или Джес, били така разтърсени от този инцидент, че когато по-късно се опитали да изпушат по цигара в радиокабината, не можели да се успокоят достатъчно, за да запалят. Кокс искал да е кънтри-певец и спечелил първото място на шоуто на Джин Хупър за млади дарования, проведено в Карибу щата Мейн, после учил в колеж, като свирил в състава на едно заведение на име „Барът на Синди“. След това пътуване на „Лапон“ записал балада, наречена „Торпедо във водата“ за първата си и единствена сборна плоча най-големи подводничарски хитове „Вкарай я дълбоко“. Песента е ода за разминаването на косъм:
След срещата с торпедото „Лапон“ донесла записи и снимки от първоначалната част на учението, както и записи на други дейности на руснаците, до една интересни, но нито една от съществено значение, нито една, способна да направи от Белия звезда на Атлантическия флот.
Вместо него за звезда обявиха друг — Кинард Р. Маккий, — строен южняк с гъсти вежди и чар на шоумен. Той беше определил стандартите за наблюдателните операции на борда на „Дейс“ (SSN-607) и въпреки че по времето, когато Мак снима подводницата „Янки“ през март 1969 г., Маккий вече не командваше, името му беше легендарно в подводните сили. През 1967 г. Маккий не само беше снимал съветски ядрен ледоразбивач, теглен на буксир, но и бе взел проби от въздуха, доказващи, че корабът е претърпял авария в реактора. През следващата година при една спираща дъха мисия Маккий успял да заснеме отблизо цели две съветски ядрени подводници от второ поколение: една многоцелева подводница и друга, въоръжена с ракети от тип „Круз“, от класа, който НАТО наричаше „Виктор“ и „Чарли“. Открил беше едната от новите подводници във водите при Новая земля — голям остров между Баренцево и Карско море, който представляваше един от основните райони за ядрени изпитания на руснаците.