Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Тук-там в сивите стени на зданията тъмнееха дупките на прозорците. За учудване на пътешествениците, в някои от тях проблясваха на слънцето парчета от старо стъкло. От таваните висяха ръждясали железни листове. Беше тъжно и страшно да се гледа този свят на смъртта и разрушението.
Жабешките крякания бяха замлъкнали още при изгрев слънце, а насекомите, стрелкащи се над водата и сушата, бяха станали значително по-малко. Но сега заедно с тях и някакви дребни птици се носеха над покривите. Други живи същества не се виждаха. Но големите бели петна на птичи тор по стените подсказаха на Хиеро, че се явяват и летящи същества със значително по-големи размери.
Свещеникът проучи менталното поле в близката околност, но не откри нищо интересно. Живот кипеше над водната повърхност, ала тези безчислени създания не притежаваха разум и се направляваха единствено от глада и страха. Никога преди не беше попадал на подобно място. Дори в яркия ден се усещаше страшното и трагично минало. През цялото утро Хиеро и девойката наблюдаваха зданията и водата, но не научиха нищо ново. Мина пладне и слънцето започна да клони на запад. Разнесоха се първите арии на жабите и нови пълчища насекоми атакуваха пътешествениците.
— Време е да тръгваме — каза Хиеро и размаха ръце да прогони насекомите.
Натовариха Клотц и го яхнаха. Хиеро реши да държи курс по крайбрежието около изоставения град. Лорсът би могъл заедно с тях да преплува лагуната, но в дълбините свещеникът усещаше някаква опасност. Кой знае, какви твари се крият под повърхността?
Едва тръгнаха, едва Хърм стъпи с предната си лапа във водата, когато изведнъж всичко замря. Бръмченето на насекомите и хора на жабите замлъкнаха и в настъпилата тишина над повърхността на лагуната и над древните развалини се понесе звънящ и мъчителен вой. Докато стояха замрели от изненада, той се повтори. „А-о-ъ-ъ, а-о-ъ-и, а-а-а-о-о-у-у!“ — плачът сякаш възникваше навсякъде във въздуха. Прозвуча три пъти и отново се възцари мълчание и тишина. Но скоро се обади първата жаба и веднага над блатото се понесе мощният глас на хора.
— Какво е това? — прошепна Лучара.
— Не зная. Хърм също не е срещал подобно нещо — отвърна Хиеро след кратко мълчание. — Струва ме си, че звукът идваше от блатото, но и в това не съм сигурен. Така може да вика само разумно същество. Усещам го с костите си. Нещо враждебно и зло, което се таи в мрака. Трябва да останем тука. Искам да помисля. Не бива да се движим през нощта. Тук може да се крие зад телепатичен щит някаква твар на Нечестивия.
Слънцето залезе и нощта затопи пространството наоколо. Хиеро се спеши с навъсени вежди. Може би трябва да се върнат? Или да потърсят друг път през блатото? Чувствуваше се като глупак. А трябваше да измисли някакъв начин, неочакван и изненадващ, който враговете да не предвидят. По дяволите! ой се плесна по челото и размаза напомпан с кръв комар.
— Ще ни трябва май лодка — замислено каза девойката. — Но голяма и здрава, да издържи Клотц. Тогава ние ще успеем да преплуваме лагуната.
— Всемогъщи Боже, прости ми глупостта! — възкликна свещеникът. — На север, когато трябва да прехвърлим животни през река или езеро, ние строим сал. Друго не ни трябва. А аз цял ден седя и гледам хилядите плаващи дънери, както и на тези обвиващи се лиани, с които тук е пълен всеки остров! Слизай от лорса, девойко. Хващаме се за работа!
Край острова им гъмжеше от натрупани дървета. Работа се намери за всички. Лучара захващаше стеблата с гъвкави въжета от лиани, а Клотц ги измъкваше на брега, където Хиеро режеше клоните и чеповете с меча си. Хърм събираше на куп лиани, които прегризваше със зъби близо до корена. Скоро сала беше готов. Дълъг беше десет метра и пет широк.
— „Аз (мога да) плавам по водата“ — предаде им Клотц, като опитваше повърхността на сала с огромното си копито.