Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Баум се обърна към детективите, които възпитано слушаха разговора на иврит, от който не разбираха нищо. Рут обаче го гледаше с критична ирония заради детските машинации.
— Благодаря, татко — каза тя, знаейки добре, че той лесно би могъл да манипулира изпратените данни в своя полза. — Може ли една цигара?
Бени й подаде пакета цигари и запалката си. О’Донован почувства облекчение, когато я видя да запалва цигара. Колко жени го бяха оставяли само като им споменеше за този си навик?
Вратата се отвори рязко. Джери Байндър започна да говори, а после размаха ръка, за да прогони дима.
— Господи, някой трябва да извика пожарната тук.
— Какво има, Байндър?
— По-добре излез оттук, О-Ди. Имаш светкавица от Централата.
О’Донован стана, а гостите му излязоха в общото помещение, за да може и той да се измъкне от стаичката си.
В същото време двама детективи качваха по стълбите един мъж с ръце, хванати в белезници на гърба, като го държаха за якето. Беше със сплъстена червена коса и злобен поглед. Докато минаваха, той погледна Рут.
— Как ми се иска да й го начукам отзад — измърмори той.
Без да спира, един от придружаващите го спъна с крак и онзи падна по лице на пода. Извика от болка.
— О, извинявай — каза другият детектив и двамата го издърпаха към килията.
Франк Манкузо се приближи откъм чупката на помещението. Носеше телекс и факс, написани на иврит. Байндър взе факса и го подаде на Бени Баум.
— Това трябва да е за теб — каза той. — Ние тук сме безбожници.
Рут пристъпи и зачете през рамото на Бени. Баум се ухили широко и размаха факса като знаме.
— Е — изрече с триумф той. — Още не съм виждал хасид, на когото да са му правили пломбите в Техеран.
— Вярно? — Арон Дейвис се отказа от резервираното си държание и дръпна листа от ръцете на Баум. Като че очакваше да се случи някакво лингвистично чудо и листът да му разкрие тайните си.
— Добре, татко — обади се Рут. Не успя да скрие разочарованието си. — Все пак това не изключва участието на Клумп. — После тя погледна към О’Донован. Ясно беше, че току-що е спечелила баса.
Детективът не се включи към радостта на Баум. Байндър, Манкузо и Грифин бяха наобиколили него и спешния телекс, дошъл от детективското бюро в Манхатън. О’Донован отпусна ръката си с телекса. Погледна първо към Баум, а после към дъщеря му.
— Някой току-що се обадил на телефона за информация за извършени престъпления. Записват разговорите в централата, а после ги изпращат на управленията, които отговарят по случая. — Той отново вдигна листа и започна да чете.
— Получено в 1:45 следобед. Детектив Френкел на първа линия. Обажда се лице от мъжки пол. Английски с акцент, предполагаемо от Близкия изток или от Източния блок. Да се предаде на детектив Майкъл О’Донован в Център-север. Следва разговорът. — О’Донован прочисти гърлото си. — „Мъжът: Имам информация за взрива в израелското консулство. Френкел: Бихте ли си казали името, господине? Мъжът: Става дума за адрес. Госпожа Катарина Клумп. Източната част на Осемдесет и девета улица, номер сто шестдесет и седем. Френкел: Господине? Бихте ли? Господине? (Разговорът е прекъснат.)“
Последва дълъг миг на смразено мълчание. Нито Байндър, нито Манкузо или пък Грифин разбираха значението на обаждането, но хипотезата на Рут още занимаваше умовете на О’Донован и Дейвис. И двамата бавно вдигнаха глави и я погледнаха като газели, подушили лъвица в храстите.
Тя покри устата си с длан.
— Господи — прошепна, изплашена от собствената си пророческа точност.
О’Донован присви очи към Баум, но Дейвис изказа мисълта му.
— Прекалено хубаво, за да е вярно.
— Хммм — измърмори О’Донован.
— Разбира се. — В гласа на Рут изригна ярост. — Баща ми идва тук, взривява собственото си консулство, а сега ние ви заблуждаваме само с цел да ви направим добро впечатление.
— Леле, к’ва е — обади се Байндър. Тя му хвърли светкавичен поглед.
О’Донован бързо се намеси.
— Не това искахме да кажем, Рут.
Тя обърна глава, готова да поиска обяснение, когато заговори баща й.
— Господа, това е като харизан кон. — Последното, което би желал, беше да се съгласи с хипотезата на Рут. Но задачата му бе да разкрие случая с експлозията и ако е възможно, да открие кой е направил бомбата. Всички лични предпочитания трябваше да останат на заден план. — Човек може да му разгледа зъбите или направо да си го язди.
— Гадна полицейска жестокост! — развика се новият арестант откъм килията си. Но никой не му обърна внимание.
— Та коя е Катарина Клумп? — попита Байндър.
— Майката на вашата заподозряна за експлозията — отговори Рут едва чуто.