Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Моите хора вероятно ще успеят да го дешифрират бързо.
— И кои точно са твоите хора, полковник? — реши да попита с прямотата на гостите си О’Донован.
— Къде си служил в армията, Майк? — контрира въпроса му Баум, докато чакаше да се свърже с Йерусалим.
— В Специалните сили.
— Същите значи са и моите — каза Бени. После започна да говори бързо на иврит. Взе молив от бюрото на О’Донован, написа един номер върху гърба на визитната картичка на детектива и затвори. Размаха листа от телекса. — Бих искал да изпратя това по факса, ако разрешите.
— Не можахте ли да им го прочетете по телефона, господин Баум? — попита малко надуто Дейвис.
Баум се обърна към него с усмивка.
— Откритите сателитни телефонни разговори могат лесно да бъдат подслушани, господин Дейвис. Но устройствата за прехващане на факсове са доста скъпи и сложни. Така се намалява вероятността за пробив.
Дейвис вдигна ръце, като че се предава.
— Не съм чак такъв професионалист — каза той. Погледна към Рут, а после О’Донован. — Може би ти също, О-Ди.
— Покажи на полковника факс-апарата, Арон.
Високият детектив изведе Баум от канцеларията. Рут отпи от кока-колата и подаде кутийката на О’Донован. Зачака да види дали той ще избърше ръба или ще прилепи устни към мястото, откъдето беше отпила.
— Е, Майкъл — заговори тя, след като смачка салфетката си и я хвърли в кошчето. — Каква е твоята версия?
О’Донован отпи от кока-колата.
— Честно ли?
— И професионално.
— Нападателят е бил облечен като хасид. Може и да е бил такъв.
— Най-очевидното заключение и така нататък — кимна Рут. — Ами мотивите? Или връзките?
— Не са лични. Може би религиозни или във връзка с някоя от вашите крайно десни групировки.
— Политически?
— Възможно.
— Религиозни младежи с комплекси — смръщи се Рут. Като психолог не можеше да приеме подобно твърдение.
— Дори и некомпетентните са опасни.
Тя го погледна. После обърна стола си, за да бъде точно срещу него, и прибра кичур коса зад ухото си.
— Позволи ми да ти кажа нещо по отношение на евреите — заговори тя с усмивка. — Ние може и да се самобичуваме, но не се самовзривяваме.
О’Донован се разсмя.
— Това е абсолютната истина — настоя Рут. — И аз няма да отстъпя от твърдението си.
— Надявам се да докажа, че не си права.
— Опитай.
— Моля?
— Ще се хвана с теб на бас.
— Готово. На какво?
— Една вечеря.
Усмивката изчезна от лицето на О’Донован. Усети как откъм гърдите към лицето му се надигна жестоко изчервяване.
Рут сведе поглед към ръцете си и поклати глава.
— Извинявай — каза тя. Обвиняваше себе си. Той просто много й напомняше за младите израелски мъже, които така й липсваха. Целенасочени мъже със сдържан хумор, но винаги готови за шеги. Той беше много красив и притежаваше скрита сила както някои от колегите на баща й. Напомняше й за Ейтан Екщайн. Тя вдигна глава. — Не биваше да го казвам. Но ти не носиш пръстен, а полицаите обикновено слагат на бюрата си снимки. На съпругите, на децата си…
— Няма нищо.
— Знаеш ли, аз съм родена в държава, която е непрекъснато във война. Животът може да бъде доста кратък. Ние понякога бързаме.
— Рут — прекъсна я той. — Хванахме се на бас.
Тя го изгледа.
— Ти просто си възпитан.
— Не — въздъхна той. — Опитвам се да бъда смел като теб.
— Чудесно. — Тя се плесна по бедрата. — Ако аз спечеля, ти ще готвиш. Хич не ме бива в готвенето. Ако ти спечелиш, отиваме на ресторант. Честно е, нали?
О’Донован отново се разсмя.
— Да бе, като състезание по стрелба за слепци. — Пакостливата усмивка на Рут някак беше повишила настроението му.
Баум се върна заедно с детектив Дейвис, като потриваше ръце.
— Мина — каза той. — Ние имаме доста добри патолози, занимаващи се със зъби. До петнадесет минути те ще открият произхода.
О’Донован се съмняваше и забеляза същото изражение върху лицето на Дейвис, който почистваше очилата си с червена носна кърпа.
— Какви са твоите версии, полковник? — попита О’Донован, докато си взимаше телекса.
— Ами… — Бени облиза въздебелите си устни. — Може ли да пуша?
О’Донован отвори едно чекмедже и постави стъклен пепелник върху бюрото си. Баум извади непознат на вид пакет цигари и запали, докато Дейвис мръщеше нос.
— Съблазнявам се да кажа Хизбула — започна да се разхожда Бени из съвсем малката стаичка. Естествено, предпочиташе напълно да изключи „Божията партия“ от списъка на заподозрените, като се имат предвид надеждите за успех на „Лунен лъч“. — Това е най-очевидният избор. — Той се спря и примижа към двамата детективи през дима. — Познавате ли ги?