Третата ръка на Бога

— И накрая — сега Рут вдигна три пръста като поздрав на скаут. — Възможност. Тя е лингвист и има вероятно поне три законни паспорта. Аржентински, френски и германски. А кой знае с колко фалшиви документи разполага. Не се обиждайте, но вашите служители на летище „Кенеди“ може и да са слепи.

Дейвис погледна О’Донован и направи физиономия.

— Какво ли не говорят децата.

— Тя вероятно не е сама — добави Рут. — Съществуват подозрения, че госпожа Клумп ръководи собствена група от наемници, нейни бивши ученици в Ливан.

— Не е толкова лесно да дойдеш тук — обидено се намеси О’Донован.

— Моите уважения, Майкъл — отвърна Рут. — Човек се качва на чуждестранен самолет, да речем, в Найроби. Той лети за Ню Йорк. По пътя човекът скъсва тунизийския си паспорт, който струва около петстотин долара на черно и го пуска в тоалетната, откъдето съответно парченцата литват във въздуха. На летище „Кенеди“ той заявява, че иска статут на бежанец, подписва декларация, че ще се върне за интервю пред емиграционните власти, а после изчезва. Така може да се вкара цяла армия.

— Не мисля, че й трябва чак толкова. — Дейвис изглеждаше впечатлен.

— Господи — прошепна О’Донован. Беше слушал изпълнението на Рут с нарастваща тревога, но не информацията й го шокира. А източникът. „Не си чак такъв професионалист“ — беше казал Дейвис.

— Е — плесна с ръце Бени. — Както виждате, моята Рут ни предлага добра история. Обаче аз мога да ви нарисувам три други сценария, които да са не по-малко убедителни. Знаете…

— Не се излагай, татко — прекъсна го Рут.

Баум се опита да я изгори с погледа си, но сърцето му подскочи, защото разбра, че родителските му права направо са отнети. Тя изобщо не се впечатли от недоволството му.

— Можеш да ни намериш последните сведения за Клумп. — Тя започна да го избутва в ъгъла.

— Можеш ли наистина? — хвана се О’Донован за идеята.

— Предполагам…

— Разбира се, че може — намеси се Рут. — Може да получи всичко, което поиска.

— Дали ще включват последните й придвижвания? — попита Дейвис.

— Всъщност никой не може да каже — отчаяно търсеше път за спасение Бени.

— Освен ако не ги поискаш — настоя Рут.

— Рути — обърна се на иврит към нея Бени. — Престани.

— Лама? Ми ма ата мефахед?17 — Тя познаваше много добре баща си. Ако го обвини, че се страхува, той би скочил и от небостъргач, за да докаже противното. — Просто се обади пак, татко, и поискай последната страница от досието — примоли се тя с фалшива нежност, която наистина го ядоса.

Бени въздъхна и стана от стола. Виждаше дебелата папка в сейфа си. Върху корицата й имаше написана само една дума. ТАНГО. А напреко на нея с червено беше изписано „Свръхсекретно“. Но всъщност какво значение имаше? Само няколко избраници можеха да проникнат в сейфа му, така че в най-добрия случай щяха да изпратят добре почистена от компютрите на АМАН разпечатка. Защо не? Това няма да докаже нищо.