Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Тя слезе върху тротоара и подскочи няколко пъти, за да стопли краката си, обути в черни маратонки „Рийбок“. Ияд се премести напред и хвана ръчките, докато Мартина сваляше черната си раница от гърба му с безцеремонността при разсъбличане на мъртвец. Тя нахлузи раницата върху гърба си, а после хвана партньора си за врата и вдигна визьора на шлема му.
Лицето му представляваше ококорена маска от изтръпнала и замръзнала кожа, ужасено до смърт от нейната страст към високите скорости. Тя също вдигна визьора си и духна към него, като че да изчисти стъкло. Ияд успя да раздвижи лицевите си мускули и опита да се усмихне.
— По-добре ли е? — попита Мартина на немски.
Той кимна и двамата допряха визьорите на каските си.
— Добре. Слушай сега. — Тя приближи устните си до него, но никой не би объркал позата й с някакви чувства. — Ако се върна, добре. Ако не, или видиш някого, или нещо, което да не е наред, ще се измъкнеш и ще изхвърлиш торбата. — Тя тупна кафявите кожени дисаги, прехвърлени върху резервоара. — А после, Ияд, ако те следят… ще се измъкнеш. Ясно ли е?
Той кимна отново. Мартина му подаде шлема си и се отдалечи.
Сля се с пешеходците по Второ авеню, като сложи вълнена скиорска шапка на главата си. Ходеше бързо, за да раздвижи кръвта в краката си, а когато стигна Първо авеню, сви вдясно, продължи няколко метра, а после спря. Обърна се бавно, сякаш объркана за миг, но съвсем не се беше изгубила.
Ледената нощ и късният час бяха предпочитаният избор на Мартина за рисковани срещи. По улиците имаше малко пешеходци и лесно можеше да зърне преследвачите си, които биха пристъпили бързо между паркираните коли или под сенките на сградите. Ако не е шофьор на такси, човек едва ли би тръгнал да се разхожда с кола по улиците, защото дори и манхатънските проститутки не излизаха в такъв студ.
Тя погледна ъгъла на Осемдесет и четвърта улица, но не видя там никого. Нямаше и коли. След това тръгна на север и зави наляво по Осемдесет и пета улица, като междувременно се наведе веднъж уж да затегне връзката на обувката си, докато поглеждаше назад между присвитите си колене.
Когато отново зави надясно по Второ авеню и вдигна глава към сивата фасада на Спестовна банка „Йорквил“, сърцето й се сви от мъка. Половината от металните букви над часовника ги нямаше. Останалите изписваха само „кв л“. Гордата стара германска колония в Манхатън вече беше мъртва. Оставили бяха само някоя добра душа, която да информира най-търпеливите.
Някога Йорквил беше гордостта на родените в Германия жители на града. Десетте пресечки на квартала в горната част на Ийст Сайд представляваха постоянен празник на уюта, където храната, музиката и езикът на родината се лееха за всички берлинчани или техни приятели, германофили. В Йорквил човек винаги можеше да намери меню с картофена супа и свински наденички, да ги полее с тъмна бира и да отиде да послуша квартета, който свири мелодии от Моцарт пред черквата на Богородица. По празниците градските оркестри маршируваха гордо по авеню „Лексингтън“, а по време на октомврийския карнавал цели групи мъже в кожени къси панталони се стичаха тук от „Хайделберг“, за да танцуват.
Мартина беше избрала Ню Йорк за последна резиденция на майка си, защото той беше нейно пристанище при многобройните й пътувания. Всички приятели на Катарина в Буенос Айрес бяха починали, тя беше изпаднала в старческа деменция, а Ню Йорк изглеждаше най-практичният и безопасен избор. Откриването на Йорквил беше приятно допълнение, макар сега Мартина да разбираше, че би трябвало да усети моралния упадък на квартала още в началото на осемдесетте години.
Обикновено пристигаше след смяна на няколко таксита направо от летището в старческия дом „Еделвайс“ в източната част на Осемдесет и девета улица. Но сега, като се придвижваше пеша, тя можеше да види ефекта на застаряването. Хотелчето „Хайделберг“ още си беше тук, но над него се извисяваше алуминиево-стъклената сграда на някакъв копирен център. Когато зави наляво по Осемдесет и шеста улица, тя направо остана шокирана. Ресторант „Идеал“, където някога се беше смяла на огромния шницел, докато един стар акордеонист пееше народни песни, беше взривен от експлозия на някакъв бойлер. „Бремер хаус“, където човек можеше да си купи щрудел, каса пилзенска бира или дори Железен кръст с дъбови листа, ако знае как да поиска, сега беше превърната в обширна пицария.
Тя спря на ъгъла на Трето авеню, докато един повей на вятъра по Осемдесет и шеста улица премина откъм Сентрал парк, понесъл вихрушки от замръзнали боклуци. Тя наведе глава и стисна очи, опитвайки да изхвърли меланхоличните мисли от ума си. Мина едно такси. Шофьорът намали, докато я гледаше оптимистично, но после засили и се отдалечи. Тя извади ръце от джобовете си, зави по Трето авеню и тръгна по-бързо.