Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Не лично — каза Дейвис. — Но четем вестници.
— Ирански марионетки — изръмжа О’Донован.
— Да — продължи Бени. — Но аз говоря за нещо по-неизвестно. Вероятно Хамас са много активни в нашата страна, на Западния бряг. Много жестоки. Но и „Червените орли“ стават като кандидати за тукашното нападение. Или Ислямски джихад. — Той търсеше друга следа, която би могла да го отклони от онова, което сочеха инстинктите му. — Абу Нидал все още е доста опасен. Наскоро той нареди да убият шефа на охраната на Ясер Арафат в Тунис. Абу Ияд. Той би направил всичко, за да попречи на сближаване между нас и ООП. Включително и операция от типа на тази. Под фалшив флаг.
— Не ви разбрах — обади се Дейвис.
— Да я маскира. Да направи така, че да изглежда сякаш друг я е извършил. — Бени очерта с ръцете си правоъгълник. — Подправена работа, така ли беше?
— Измама — поправи го О’Донован.
— Ах, да.
— Близо си, татко — обади се Рут.
Тримата мъже я погледнаха. Бени се усмихна снизходително.
— Рут си има свои идеи — каза той. — Освен че изучава психология, тя също е и аматьор антитерорист.
— Аматьор всъщност означава работа без заплащане, татко — натъртено му каза тя. — Но като имам предвид заплатата ти, и ти си почти в моето положение.
Дейвис се изсмя.
— Трябвало е да я наказвам по-често — каза недоволно Бени.
Рут не му обърна внимание.
— Детектив О’Донован пък мисли, че всъщност нападателят е бил евреин.
Баум изгледа американеца.
— Наистина ли? — попита той с такъв тон, сякаш О’Донован току-що е съобщил, че е бил отвлечен от извънземни. — Какъв абсурд.
— Видя ли? — посочи Рут О’Донован. — Между другото, аз обичам италианската кухня.
Детективът набързо я прекъсна:
— Ти още не си споменала своите съмнения, госпожице Баум.
Тя се поколеба за миг. После се обърна към баща си.
— Може ли? — попита го, като че иска разрешение да заложи дребна сума. По-скоро го направи от професионално уважение, отколкото поради чувство на подчинение на дете към баща.
Бени вдигна ръце и сви рамена. Почти веднага обаче съжали.
— Моята теория е доста по-проста от тази на баща ми. — Рут скръсти ръце пред гърдите си, докато О’Донован се мъчеше да не отклонява очи от лицето й. — И аз мисля, че тя е по-близка до вашата линия на разследване. — Тя погледна Дейвис. — Все пак като детективи, занимаващи се с убийства, вероятно повече се интересувате от хващането на убиеца, отколкото от обвиняването на някаква политическа групировка. Права ли съм?
— Напълно — отвърна Дейвис.
Бени не пропусна да забележи как Рут се позова на мотивацията на полицая. Той отново седна на стола си, знаейки, че тя няма да спре дотук. Но му се искаше да не е така.
— Мисля, че нападателят е бил просто мъжко муле — каза Рут. — Докато създателят на бомбата е жена.
О’Донован се приведе напред.
— Жена ли?
— Мартина Урсула Клумп. — Рут натисна с пръст челото над носа си, затвори очи и си припомни подробностите, които току-що беше извлякла от своята база данни. — Родена в Буенос Айрес през 1955 година, като единствено дете на бивш нацистки физик и съпругата му. Бащата се самоубива през 1960 година. Майката реагира с дълбока депресия и алкохолизъм. Дъщерята се чувства осиротяла. — Тя отвори очи за миг и вдигна пръст. — Това между другото е обща черта на радикалните жени-терористки. — След това тя зае отново замислената си поза. — Госпожица Клумп учи в Сорбоната около 1973 година, където е завербувана от „Аксион директ“, войнстваща френска терористична групировка. Тя не завършва следването си, прехвърля се в университета във Франкфурт и става член на германския студентски съюз. Пише няколко радикални статии за „Конкрет“ — левичарско немско списание. И тогава я забелязват от „Баадер-Майнхоф“.
Тя вдигна глава, за да се увери, че американците я слушат. Дейвис направи знак с ръка и тя продължи.
— Клумп е наследила или научила уменията на баща си по отношение на експлозивни устройства. Тя проектира, конструира и взривява доста бомби за Фракция „Червена армия“ в Европа. Има афинитет към пластичните експлозиви, обикновено откраднати от американските военни бази в Европа. Затова става известна като „госпожа Сифор“ — госпожа С–4. — Рут показа с ръце форма на малка тухла. — Някъде в началото на осемдесетте години тя е хваната от GSG–9.
— Командосите на Улрих Вегенер — каза О’Донован.
— Точно така — усмихна му се Рут и продължи: — Но някак успява да избяга, преди да я осъдят.
Бени скочи от стола си. Всички се стреснаха, когато той се хвърли към пепелника и рязко загаси фаса си. Беше чул само едно простичко изречение от устата на дъщеря си, което му напомни за десетте години кошмари. „Но не я прекъсвай — заповяда си той. — Не сега.“ Затова седна обратно на стола си, махна извинително с ръка и запали нова цигара.