Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Той отново посегна към телефона на О’Донован. Отдавна беше надживял времето, когато трудно прикриваше чувствата си. Но трябваше да се съсредоточи, за да прикрие и тревогата си.
В собствения му кабинет в Йерусалим отговори един тънък, мъжки глас. Беше Рафаел Черниковски, или така нареченият Очко. Бени си представи неговите очила с метални рамки и тънките, сериозни устни.
— Очко! Как е?
— Ханс — отвърна Очко, без да отвърне на поздрава. Той автоматично използва един от псевдонимите на Баум поради евентуалната опасност от подслушване. — Шефът пита за теб. Иска да знае кога се връщаш.
— Кажи му след месец, за да го ядосаш.
Очко не се засмя. Едно от любимите хобита на Баум беше да предизвиква яростта на Ицик Бен-Цион. Забавление, заради което обикновено си го отнасяха подчинените на Бени.
— Как върви конференцията? — попита Очко. Служителите в „Специални операции“ бързо научаваха кодирания език, с който се говори по неосигурените против подслушване телефонни линии. Когато не можеха да използват кодиращи устройства, си имаха определен речник за разговори. Бени веднага се включи.
— Засега доста досадно — каза той. Имаше предвид, че разследването още не е дало никакви плодове. — Проспах цялата лекция за високото напрежение. — Значи никакви конкретни следи или заключения от американска страна.
— А как мога да ти помогна?
— Трябват ми малко сведения за маркетинга.
— За какво става дума?
Бени се изкашля.
— Танго.
По линията се възцари мълчание. В такъв момент стандартната процедура диктуваше Очко да му откаже. Не можеше да знае дали командирът му не е пленник или някой не се обажда от негово име. Затова трябваха три предварително уговорени пароли, за да изпълни искането.
— Къде са те? — попита Очко.
— В чекмеджето отдясно под снимката на госпожа Шмид.
— Един момент — отвърна Очко, макар да не мръдна от стола си до масата в кабинета на Баум. Снимката на съпругата на Бени, поставена в рамка, потвърждаваше, че наистина той говори по телефона. Но в чекмеджето на масата не можеше да бъде оставено каквото и да било оперативно досие, а те и двамата знаеха това.
Обаче споменаването на „Танго“ от страна на Баум наистина беше твърде необичайно. Очко беше един от двамата служители на АМАН, заедно с Ейтан Екщайн, които знаеха, че „Танго“ е досие с ограничен достъп и се държи единствено в сейфа на Бени. Това досие беше истинското и пълното, докато в компютрите на „Специални операции“ фигурираше „редактираната“ версия.
— Нямам ключ — каза Очко, опитвайки се да разбере дали Баум има предвид пълното досие в сейфа.
— Няма да ти е нужен — каза Баум. — То е отключено.
— Добре. — Значи Бени има предвид компютърната версия, до която имат достъп всички служители на „Специални операции“.
— На кой телефон да те намеря? — попита Очко.
— Едно, нула, три, нула, седем, две, четири.
Очко надраска цифрите, извади единица от всяка и получи 0929613, което беше военният идентификационен номер на Бени Баум. Второ потвърждение.
— Разбрах — каза Очко. Последното потвърждение щеше да е по-особено. Баум трябваше да си спомни преживяване, споделено само от него и Очко, за което никой друг в управлението не знае.
— Знаеш ли, Очко — весело заговори Бени. — Тук на конференцията има едно девойче.
— Така ли?
— Тя ми напомня за онази малка умница от Атина. Лина ли се казваше?
Баум почти чу изчервяването на Очко. Аналитикът не беше известен със сексуални похождения, но веднъж двамата с Баум бяха останали по принуда цяла нощ в гръцката столица, за да изчакат Екщайн и групата му да дойдат от Крит. Докато убиваха времето си в един бар, закръглената млада сервитьорка, която следвала компютри, беше започнала разговор с Очко. В края на смяната й тя го покани на гости, за да си поиграят с нейния лаптоп. Бени и Очко бяха наели стая заедно, но през онази нощ Баум спа сам.
— Да — изкашля се Очко. — Лина. А коя част от брошурата искаш?
— Само най-последните сведения за продажбите. — Бени имаше предвид последните страници от компютърния файл, на които би трябвало да се намират сведения за местонахождението на обекта и движението му. — Ще ти дам номер на факс. — Той съобщи номера.
— Ще ми трябват няколко минути — каза Очко. — Става ли?
— Чудесно. Поздрави всички.
— Да не забравиш да се обадиш на шефа — умолително каза Очко.
— Че как бих могъл? — изсумтя Бени и затвори.