Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Каква заподозряна, шефе? — попита Манкузо.
— Ще ви кажа после — отговори О’Донован и се обърна към Рут. — Значи тя живее тук, в града?
— Явно. Ако онзи, който се е обадил, говори истината.
— Франк. — О’Донован подаде телекса на Манкузо. — Провери името и адреса.
— Готово. — Манкузо се отдалечи.
— Искам адвокат, мамка му! — виеше арестантът. — И съм гладен!
— К’во ша кайш за един по мутрата за обяд? — изръмжа му някой.
Грифин се отдалечи към един от детективите, който му махаше от дъното на залата. Малката групичка остана мълчалива, чакайки потвърждението на Манкузо. Дейвис намери пепелник и го местеше от Рут към Бени като свещеник, поднасящ кутия за дарения. Те загасиха фасовете си, а Грифин се върна с два нови факса.
— Още добри новини от Светите земи — каза той.
Рут взе листите и погледна баща си. Той кимна.
— Пропусни източника — каза й той на иврит.
Тя изчете първата страница, написана на иврит, и започна да превежда, като пропускаше онова, което смяташе, че не е необходимо да се знае от външни хора.
— Няма потвърдено засичане на обекта от 1987 година. През 1985 е била забелязана на три пъти в Алжир, където се смята, че има нещо като главна квартира или команден пост. — Това беше нова информация за базата данни на Рут. Тя стигна до съобщение за предадена информация от страна на германската криминална полиция и пропусна да преведе източника в съответствие с предупреждението на баща си. — През 1986 година майка й е изчезнала от Буенос Айрес. — Тя вдигна очи, за да се увери, че слушателите са си взели бележка. — Между тази дата и ноември 1987 година Мартина е забелязана веднъж в Лондон, веднъж в Лисабон и два пъти в Хонконг. — Тя подаде първата страница на баща си.
— Ако си бизнес-дама, имаща връзки в Европа и Азия, къде би трябвало да е пристанището ти? — подсказа О’Донован.
— В Гнилата ябълка — отговори Байндър.
— Моля? — погледна Бени към едрия мъж.
— Ню Йорк — замислено отговори на въпроса му Рут. Но разглеждаше снимките върху втората страница. С нарастващата популярност на факс-машините, сканираните снимки в компютрите на АМАН можеха да бъдат дигитализирани и отпечатвани като образ, състоящ се от малки точки в черно и бяло. Отпечатаните върху факса снимки бяха невероятно ясни.
Първата снимка беше на Мартина Урсула Клумп на 26-годишна възраст, с дата от 1981 година. Беше анфас, направена при залавянето й от германската криминална полиция. На нея се виждаше руса жена с твърд поглед на светлите очи и свити устни. Другите три снимки бяха номерирани, правени по време на следенето.
Номер едно показваше млада жена, която пие кафе от чашата си, седнала на масичка в улично кафене. Имаше дълга, черна коса, слънчеви очила и бенка до лявата ноздра.
Номер две беше профил на възрастна жена с кърпа на главата, която наднича в пазарската си чанта.
Номер три беше снимка на две фигури върху мотоциклет. „Водачът“ беше облечен в кожен гащеризон. Очилата и шлемът покриваха напълно остригана глава. Една страхотна блондинка в летни дрехи беше прегърнала мотоциклетиста през кръста, но дебелата черна стрелка сочеше към водача.
Рут не каза нищо, когато бавно подаде листа на О’Донован. За първи път в живота се чувстваше така, сякаш пресича онзи тъмен тунел от главния щаб на разузнаването към реалността на бойното поле. От безопасността на базата данни към опасностите на противниковата територия. За пръв път надникваше в света на баща си.
Тя го погледна и сърцето й се разтуптя, когато видя изражението му. „Трябваше да те оставя у дома, обич моя“ — говореха очите му.
— Мили Боже — възкликна Байндър, когато надникна през рамото на О’Донован.
— Можеш да я пуснеш за издирване — каза Грифин. — Обаче как, по дяволите, да обясним заради какво?
— Мисля, че намерих! — весело съобщи Манкузо, който се приближи към групата. — Там има старчески дом. Няма Клумп в списъка, но аз се обадих и се представих както обикновено, че съм от Социалната служба. Имат възрастна германка, която се казва Катарина и е регистрирана като госпожа Оберст.
— Госпожа Оберст — повтори Рут. — Госпожа полковниша. — Тя се обърна към баща си. — Ото Клумп не беше ли полковник? — попита го тя на немски.
Бени сви рамене.
— Ти знаеш по-добре от мен — излъга той, докато започна да разкъсва на тънки лентички първата страница от факса.
— Хей! — запротестира О’Донован.
— Той го е запомнил — тихо го успокои Рут.
О’Донован махна с ръка и се обърна към своите хора.
— Няма да пуснем никакво издирване. Ще се хванем за адреса.