Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Мисля, че имаш нужда да бъдеш ободрена — меко каза той, като я придърпа към себе си. — Ако искаш, мога да ти попея — дяволита усмивка подкрепи неговото предложение.
Тя се вгледа в красивото му лице. Светлината на свещите хвърляше отблясъци върху него и го правеше да изглежда още по-очарователен и загадъчен. Небесносините му очи предлагаха всичко, което тя можеше да пожелае. Елегантната извивка на устните му подсказваше за други желания, а не за песни. Елизабет бе завладяна цялата от неговия прелъстителен чар.
— Ах, Рейвънсби, помисли си… защо да искам да ми пееш — с пресипнал от вълнение глас прошепна тя, — когато твоят жребец подскача върху стомаха ми?
— Значи имаш нещо друго предвид? — попита той и в сините му очи се прокрадна усмивка.
— Остават ми само броени часове да ти се наслаждавам.
— А на мен — да те позабавлявам — каза той приглушено.
— Какво щастие, че се разбрахме.
Тя прокара пръсти по извивката на гъстите му черни вежди.
— Нима някога не сме се разбирали, Бетси, мое котенце? — прошепна той, като премести ръката й от веждите си към устата. Започна да целува и хапе нежно пръстите й.
Утрото настъпи твърде бързо. Слънцето се показа на хоризонта откъм Редсдейл, осветявайки небето в златни краски. И двамата осъзнаваха, че заминаването за Единбург повече не можеше да бъде отлагано.
Изпълнена с любов и желание, Елизабет нежно каза:
— Не забравяй да ме навестяваш, когато държавните дела ти позволяват това. Дотогава ще има построени много нови стени, които да ти показвам.
Да, мила — обеща Джони, все още приятно възбуден от страстната нощ с Елизабет. — Ще дойда още при първа възможност.
Нещо подобно на любов, привличане или някаква особена привързаност се бе породила между тях. Това чувство не се поддаваше на описание, нито можеха да го назоват, по-скоро бе някакво странно блажено очарование. И когато дойде време за последната целувка, тя бе изпълнена с много нежност.
Публичното им сбогуване стана на пътя пред Манроу, Редмънд, слугите и охраната. Той учтиво се поклони, а тя грациозно се усмихна. Размениха си всички общоприети фрази, които се използваха в случай като този, след което той целуна леко ръката й и се метна на коня, за да се присъедини към Манроу, който търпеливо го чакаше.
— Довиждане, Джони! — провикна се Елизабет, като помаха с ръка за последен път.
Приведен напред да проверява стремената на коня, Джони не чу нищо, докато Манроу не го побутна. Той се огледа и също каза „Довиждане, Елизабет“, но по всичко личеше, че в този кратък момент от раздялата мислите му вече бяха някъде другаде.
Тя се опита да не обръща внимание на тази студенина или по-скоро да убеди себе си да бъде реалистка. Джони Кари бе делови човек и вече закъснявайте с часове за своите задължения. Така че неговото държание бе нормално. Все пак Елизабет не можеше да иска животът му да протече около фустата й и в зависимост от нейните желания. Сърцето й обаче отказваше да се вслуша в гласа на разума и логиката и там, където доскоро бушуваше щастието, сега започна да се поражда тъга.
Мъжете препускаха здраво, притеснени от голямото разстояние, което ги делеше от Единбург. Джони се обвиняваше, че си позволи да остане толкова дълго при Елизабет, а Манроу си мислеше, че едва ли ще успеят да стигнат навреме за откриването на сесията на парламента. Нямаше никаква възможност да се водят разговори, освен ако двамата не викаха с пълно гърло, за да заглушат вятъра и тропота от копитата.
Джони си мислеше, че така е по-добре, тъй като в момента не желаеше да обсъжда с Манроу характера на своя престой в Трий Кингс. Знаеше, че братовчед му ще го обвинява и си мислеше, че щеше да има право. Сега посещението му при Елизабет бе затворена страница и съзнанието на Джони. Всички негови мисли бяха насочени към наближаващата сесия — толкова важно бе решението, което предстоеше да вземат за сигурността на Шотландия. Ако Лондон одобреше исканата от тях независимост, това щеше да бъде най-значителният момент в шотландската история, откакто двете страни се бяха обединили. Ако Лондон обаче продължеше да се противопоставя… те трябваше да преразгледат позицията си относно исканата от Двореца подкрепа. Не бе изключено по време на парламентарната ваканция парите на кралицата да са способствали за събиране на необходимите гласове на лордовете, така че сега бе на пълно възможно Лондон да е получил необходимото мнозинство, за да прокара исканата промяна. Джони започна да пресмята наум тези, които знаеше, че твърдо ще гласуват „за“, както и тези, които се колебаеха — десетки имена, станали му вече до болка познати.