Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Къде са ти кристалите? — попита Клара. Строгият й тон ме върна към действителността.
— В стаята ми — казах аз и пуснах Манфред, за да си избърша очите с ръкава на якето.
Уловил неодобрителния поглед на Клара, той скочи от коленете ми, прекоси пътеката и седна под едно дърво наблизо.
— Трябва непрекъснато да ги носиш със себе си — отсече тя. — Както вече знаеш, оръжия като тези кристали нямат нищо общо с война или мир. Можеш да си бъдеш миролюбива колкото искаш и въпреки това да имаш нужда от оръжия. Всъщност на теб ти трябват точно в този момент, за да се бориш с враговете си.
— Аз нямам врагове, Клара — казах, подсмърчайки. — Никой не знае дори дали съм жива.
Клара се наведе към мен.
— Нагуалът ти даде тези кристали, за да ти помагат да унищожиш враговете си — меко каза тя. — Ако бяха у теб в момента, с тях можеше да направиш магическите си движения и това щеше да ти помогне да преодолееш вечното си самосъжаление.
— Аз не жалех себе си, Клара — взех да се оправдавам аз. — Мъчно ми беше за горкия Манфред.
Клара се засмя и поклати глава.
— Невъзможно е да жалиш „горкия“ Манфред. Независимо каква форма заема, той е воин. От друга страна, самосъжалението е вътре в теб и се изразява по различни начини. Точно сега ти го наричаш „съжаление към горкия Манфред“.
Очите ми отново се изпълниха със сълзи, защото наред с неувереността си аз преливах и от бездънно море съжаление, съсредоточено изцяло над самата мен. Бях правила достатъчно дълго прегледа си, за да осъзная, че бях заучила тази реакция от майка ми, която се самосъжаляваше през всеки ден от живота си или поне от моя живот с нея. И понеже изобщо не я бях виждала да изразява себе си по друг начин, аз самата бях свикнала да се държа така.
— Трябва да държиш кристалните оръжия между пръстите си и да правиш магическите движения, насочени към сърцевината на твоите неуловими врагове, като например чувството за собствена значимост, което при теб се изразява замаскирано като самосъжаление, морално възмущение или оправдана тъга — продължи Клара.
Можех само да я гледам смаяно. Тя продължи да ме обвинява, че съм слаба, че се разпадам в момента, в който над мен се окаже и най-малкият натиск. Но най-много ме засегна това, че дългите месеци на моя преглед се оказваха безсмислени; те не са били нищо друго освен празни блянове, защото едничкото, което съм правела, е било да си припомням носталгично своето прекрасно аз или да се валям в самосъжаление, спомняйки си своите не толкова прекрасни мигове.
Не можех да разбера защо ме напада толкова ожесточено. Ушите ми забучаха от пристъп на гняв. Разхлипах се неудържимо, като се ненавиждах, че бях дала на Клара възможност да ме смаже емоционално. Чувах думите й сякаш идваха от много далеч; тя изброяваше:
— …чувство за собствена значимост, липса на цел в живота, безкритичност към амбициите и чувствеността ти, малодушие — списъкът от врагове, които се опитват да възпрат полета ти към свободата, е безкраен и ти трябва непреклонно да се бориш с тях.
Тя ми каза да се успокоя. Поясни как просто се опитва да ми покаже, че истинските ни врагове са нашите чувства и отношението ни към нещата и че те са точно толкова опасни и вредни, колкото някой въоръжен до зъби бандит, който можем да срещнем на пътя.
— Нагуалът ти даде тези кристали, за да събереш енергията си — каза тя. — Те са изключителни, когато трябва да събереш вниманието си и да го съсредоточиш. Това поначало е качество на кварцовите кристали, а от друга страна, е специфичното намерение на тези кристали по-конкретно. За да постигнеш това, нужно е единствено да изпълняваш с тях своите магически движения.
Щеше ми се в този момент кристалите да бяха у мен; но като ги нямаше, в замяна на това погледнах в отзивчивите, блестящи очи на Манфред. Хрумна ми мисълта, че те отразяват светлината точно както кварцовите кристали. За миг очите му задържаха моя поглед и докато се взирах в тях, в ума ми се появи една ирационална увереност. Разбрах със сигурност, че Манфред е магьосник от древна традиция, духът на магьосник, който по някакъв начин е бил уловен в капана на кучешко тяло. В момента, когато си го помислих, Манфред високо изджафка сякаш в потвърждение.