Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
И все пак дори и да го стигне, какво щеше да направи? Пар още не беше мислил за това. Ще използвам отново Меча на Шанара, отговори си той, почти без да се замисли. Мечът беше най-голямата възможност Кол да се освободи от Огледалното покривало. Ако Кол успее да разбере същността на магията, която го владее, може би има начин да отхвърли Покривалото и неговата магия от себе си. Може би Пар щеше да успее да го смъкне от него, ако нямаше друг начин. Но Мечът беше единствената възможност. Кол не беше осъзнал нищо, докато не се беше проявила магията на Меча, но тогава истината бе проблеснала в погледа му. Пар си каза, че ще използва още веднъж талисмана. И този път няма да спре, докато Кол не бъде свободен.
Той вдигна одеялото и потегли отново. Денят беше душен и безветрен, горещината ставаше все по-тежка и дрехите на Пар бързо се намокриха от пот. Той пое по следите на Кол и стигна до Мермидон, пресече го и тръгна на север, после отново се върна на юг. Този път брат му продължи да върви по права линия няколко часа по източния бряг, навлизайки в Рунските планини. Той прекоси Варфлийт по течението на реката, съзерцавайки как траулери и фериботи бавно пътуват по ширналите се води и си мислеше, че една лодка щеше да му свърши добра работа, но само след миг се досети, че лодката би била безполезна при положение, че следва стъпките на брат си. Спомни си как заедно с Кол бяха преплували Варфлийт преди седмици и бяха дошли на юг по Мермидон. С това бе започнало всичко. Спомни си колко бяха близки тогава, въпреки че спореха за посоката на живота си и за смисъла на Магията на Пар. Струваше му се, че всичко това се бе случило много отдавна.
Рано следобед той стигна до едно пристанище с рибарски пристан и тържище на няколко мили надолу по реката. Успя да продаде пръстена си за рибарска въдица и кука, кремък, хляб, сирене и пушена риба. Пренесе всичко това пр-надалеч от пристана, седна на земята и излапа половината храна, без дъх да си поеме. Щом свърши, отново пое на юг, чувствайки се значително по-добре. Въдицата и куките щяха да му позволят да лови риба, а с кремъка можеше да си пали огън. Започна да осъзнава, че за да хване Кол, ще му е нужно много повече време, отколкото бе очаквал.
Замисли се отново защо ли Кол бе тръгнал да го търси — по-точно защо е бил изпратен. Ако не за да го убие или открадне Меча, за какво тогава? Може би целта е Кол да провокира някаква ответна реакция у него. Отново си спомни за предупреждението на Дамсон — това преследване сигурно бе някакъв Шадуински капан. Но откъде можеха Шадуините да знаят, че при тяхната среща ще бъде предизвикана магията на Меча на Шанара и ще им се разкрие истината за това, кой е Кол и че Пар ще успее да разбере, че брат му е Шадуин? Кол сигурно е бил изпратен като примамка, за да накара Пар да го последва — това беше определено в стила на Ример Дал — и все пак, откъде Шадуините биха могли да знаят, че Пар ще разпознае брат си?
Освен ако не се очакваше от него да разбере…
Пар изведнъж спря. Минаваше под огромен стар дъб. Тук бе сенчесто и прохладно. Усещаше лекия ветрец, който идваше откъм Мермидон. Чуваше шума на бавните води на реката. Усещаше дъх на вода и дървета.
…когато бъде твърде късно.
Гърлото му се сви. Ами ако всичко трябваше да стане обратно на това, което допуска? Ако не Кол трябваше да убие него, а той да убие Кол?
Защо?
Защото…
Не искаше да допусне този отговор, но той беше близо до ума. Почти чуваше думите, които напираха в главата му.
Почти ги долавяше.
Тръгна отново, много объркан. Явно беше на вярна следа, макар и да не можеше да си изясни всички подробности. Кол беше този който го водеше, който бягаше от него, без да знае защо, който се връщаше нощем, за да се увери, че Пар го преследва. Мечът на Шанара и неговата магия бяха посочили истината на Пар. Шадуините бяха измислили цялата работа, разиграваха ги като деца, които участват в някакъв театър, за да развеселяват възрастните.
Това трябва да е свързано с магията на песента-заклинание, помисли си неочаквано Пар. Не може да не е свързано с нея.
Знаеше, че ще се добере до истината. Просто не трябваше да престава да мисли. Трябва да премисли всичко отново и отново.
До залез слънце на следващия ден не успя да намери Кол и се настани за нощувка под заслона на една скала, която пазеше гърба му и откъдето можеше да следи всичко, което приближаваше отпред. Огън не запали. Огънят щеше да му попречи да вижда околността, когато се стъмни. Хапна малко, зави се с одеялото, облегна се на скалата и зачака.