![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
С открито и ясно лице като лятно слънце при изгрев Ричард отговори на приветствието и изрази радостта си, че отново е сред доблестните си събратя, водачите на кръстоносния поход.
— Благородни владетели, вождове на нашия кръстоносен поход! — каза той. — Ричард е войник… Ръката му действа доста по-лесно от езика, твърде много свикнал с грубите военни думи… Моля, заради непредпазливите думи и непредвидливите действия на Плантагенет не забравяйте нашата велика цел — освобождаването на Палестина. Не се отказвайте от земната слава и от вечното спасение, които човек най-лесно може да постигне в този поход, само защото войникът у мен понякога допуска необмислени постъпки и словото му е грапаво като желязото, с което е свикнал от дете. Ако Ричард е допуснал грешка спрямо някого от вас, готов е да даде удовлетворение с думи и действия. Благородни брате мой, френски кралю, не съм ли ви оскърбил?
— Френският крал няма за какво да иска извинение от английския крал — с достойнство отговори Филип, като стисна ръката на Ричард. — Към каквото и мнение да се придържим за бъдещето на нашия кръстоносен поход, то е продиктувано от състоянието на моето кралство, но в никакъв случай не от завист и омраза към моя мъжествен събрат.
Величествено и без всякаква злоба се приближи Ричард до австрийския ерцхерцог. Леополд стана от мястото си.
— Австрийският ерцхерцог мисли, че е оскърбен от Англия, а Англия — че има причини да се оплаква от Австрия. Двамата владетели трябва да си простят взаимно, за да няма разпри и единодушието на нашите войски да не бъде поставено под заплаха. Само Леополд да върне английското знаме, ако то е у него, и тогава Ричард ще каже — единствено от любов към светата църква — че съжалява за необмислената си постъпка, когато под влияние на гнева си оскърби знамето на Австрия.
Ерцхерцогът остана да стои мълчалив, навъсен и недоволен. Лицето му изразяваше потискан гняв и само неумението да говори му пречеше да излее своето възмущение.
Йерусалимският патриарх побърза да наруши неудобното мълчание. Той заяви, че австрийският ерцхерцог е отхвърлил от себе си всякаква вина за изчезналото знаме, че е дал тържествена клетва: нито пряко, нито косвено е участвувал в открадването на английското знаме.
— В такъв случай го моля да ме извини заради обвинението в толкова недостойно престъпление.
Като произнесе тези думи, Ричард обърна гръб на ерцхерцога; лицето му изразяваше по-скоро достойнство, отколкото презрение. Като не чувстваше повече погледа на английския крал, Леополд явно изпита голямо облекчение и се отпусна с въздишка на мястото си.
Ричард се изправи пред кръга от насядали владетели.
— Повярвайте — обърна се той към тях, — гордостта, гневът, честолюбието на Ричард няма да бъдат пречка по вашия път, към който като архангелска тръба ви призовава религията и славата. О, не, не! Не бих преживял мисълта, че моите слабости и недостатъци са причината, убила приятелството между събралите се тук владетели. Готов съм да си отсека ръката, за да докажа своята искреност. На драго сърце отстъпвам на друг командването на войските, дори и на моите поданици. Вие изберете вожд на кръстоносния поход! Английският крал, винаги готов да смени жезъла на военачалник с войнишко копие, ще тръгне под всяко християнско знаме срещу мюсюлманския враг. Но ако сметнете, че тегобите на войната са ви изморили и че военното снаряжение непоносимо е ожулило нежните ви тела — тогава оставете с Ричард десет или петнайсет хиляди ваши войници, за да изпълнят докрай дадения обет. А когато Йерусалим бъде освободен…
Ричард вдигна високо ръка, сякаш развяваше над крепостната стена знамето с кръста.
— Когато Сион бъде свободен — възкликна той, — на вратите на Йерусалим няма да напишем името на Ричард Плантагенет, а името на благородните владетели, дали му възможност да превземе светия град!
Решителният тон и войнственото красноречие на англичанина веднага повдигнаха духа на кръстоносците, разпалиха религиозното им усърдие и ги накараха да се обърнат към най-важната цел на похода. Повечето от тях се засрамиха, че бяха негодували заради такива дреболии. Пламъкът на въодушевлението се предаваше от човек на човек и зарази всички. От всички страни прокънтя: