Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Изглежда, за царя това събитие е било изключително важно.
Ефим Александрович Распутин бил обикновен селянин, каруцар и мелничар в сибирското село Покровское. През 1871 г. му се ражда трети син Григорий. И той като другите момчета тичал цял ден по бреговете на река Тур, не ходел на училище, а избягвал да помага и в къщи, обичал да лежи край печката и да мечтае за големия свят.
Известен е един украсен епизод от детството му. На беден мужик от селото откраднали единствения кон. Въпреки издирването крадецът не бил заловен. Гриша станал от леглото си до печката и с пророчески глас казал: „Пьотър Александрович го открадна!“
Случайно улучил, но сред селяните започнало да се говоря, че Гриша Распутин има ясновидски способности. Това го ласкаело.
Кой знае каква е истината, но добре се вмества в биографията на бъдещия чудодеец.
Распутин се оженва за Прасковя Дубровина, имат две дъщери, Мария и Варвара, и син Дмитрий. Сред съселяните си бил известен като гуляйджия и женкар. Никоя жена не могла да му устои. Но, изглежда, това не са били случайни успехи, от младини Гриша знаел как да спечели женската благосклонност. И за още едно негово „качество“ се говори. Безкрайно много пиел, сина си уж създал в пияно състояние и затова Дмитрий бил бавно развиващ се.
Кариерата му на свет човек започва от една случайна среща. Распутин бил вече на тридесет години и си изкарвал прехраната като каруцар. През един майски ден карал от някакъв отдалечен манастир млад монах за Верхотурие. За да убият времето си по безкрайно дългия път край река Тур, те беседвали по религиозни въпроси. Каруцарят Гриша разбирал от библейски сказания, по много църковни въпроси имал свое, често необичайно становище и това, което чул от младия монах, дотолкова го увлякло, че след като пристигнал в манастира, разпрегнал конете, вкарал ги в конюшнята и останал във Верхотурие.
Манастирът бил далеч от светското оживление, дори и от църковния живот, служел като поправителен дом за еретици. Тук живеели принудително изолирани онези монаси, които били прегрешили спрямо официалната линия, мнозинството от тях били членове на сектата „хлистовство“, пророци, вярващи в превъплъщението, почитащи своите живи христосовци и богородици, за които не важели никакви правила и божи закони, тъй като всичко, което светите хора вършат, е добро, макар и да изглеждало лошо.
На Распутин му харесали принципите на хлистовщината. Ленивият селски каруцар става усърден ученик, който почтително слушал проповедите на свещениците от сектата и взема поуки за в бъдеще.
След известно време излиза от църквата вече като обучен свет човек, като ново превъплъщение на Христос, който някога, преди много години, се бил появил в Русия в лицето на пророк Радаев, когото църквата и ортодоксалните вярващи осъдили поради разгулния му живот — живял едновременно с тринадесет жени.
И тъй като Распутин си намира исторически първообраз, поема мисионерския път из страната и се впуска в усъвършенствуване на Радаевото учение.
По онова време Русия е изостанала, мисленето на мужиците — примитивно. Достатъчно било някоя жена да започне да разказва за богоугодните дела на божия раб Распутин и всички не само го повтаряли, но и всяка прибавяла към историята съответно измислени подробности и популярността му растяла.
Хората в Русия вярвали масово в поверия и чудеса, и то по време когато Римски-Корсаков сътворява „Шехерезада“, а Репин рисува своите монументални платна, когато Чехов пише безсмъртните си произведения и Циолковски полага основите на междупланетните ракети, когато Павлов вече работи върху своето произведение за условните рефлекси и Ленин конспектира „Материализъм и емпириокритицизъм“.
Отначало Распутин става авторитетна личност в селата, по-късно в малките градове и накрая се прославя из цялата губерния. Поповете, владиците и негово благородие митрополитът започват да се интересуват от дейността на чудотвореца. Тях ги вълнува най-вече дали тази дейност е верска или политическа, дали е вредна за църквата и самодържавието, да не би Распутин да е анархист или опасен социалистически бунтар.
Комисията по разследването, председателствувана от саровския епископ, установява, че божият раб Григорий си пее религиозни песни, немит и брадясал се влачи от село на село, без да се интересува от политика. Значи, не е опасен нито за църквата, нито за царя.
Распутин получава от висшите църковни сановници свидетелство, с което може да почука на всяка врата. С утвърдена репутация той се насочва към Петербург. Руският народ гинел под тежестта на мизерията и глада. През последните сто години страната преживяла четиридесет неурожайни години, умирали от глад и епидемии хора и добитък. Средната възраст в Русия през 1897 г. била тридесет и две години. Всяка година бягали в чужбина около девет милиона руски селяни, останали без храна въпреки обширната плодородна земя. Кризата увеличавала броя на безработните и мизерията все повече нараствала.