Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
И докато се усмихвах и си говорехме учтиви приказки, си мислех: „Не припадай! Морийн, не трябва да припадаш!“
Защото веднага бях изпаднала в повишена готовност да приема мъж. Този мъж. Този мъж, който изглеждаше като баща ми, трийсет години по-млад. Насилих се да не треперя, да сдържам гласа си, да се държа с него като с всеки друг добре дошъл гост, доведен вкъщи от мъжа ми, баща ми или някое от децата.
Баща ми го представи като господин Тиъдър Бронсън. После ми каза, че бил обещал на господин Бронсън да пийне едно кафе, което ми даде нужното временно облекчение. Усмихнах се и рекох:
— Да, наистина. Нощта е студена, вън вали… Господа, заповядайте, седнете — и офейках в кухнята.
Докато режех тортата, сипвах ментови бонбони, подреждах сервиза за кафе, сметаната и захарта, прехвърлях кафето от кухненския кафеник в сребърния кафеник „за гости“ — всичко това ми даде време да се стегна, да не се издавам и да прикрия до известна степен миризмата, която издаваше тялото ми, с аромата на храната и факта, че по онова време женските дрехи покриваха всичко. Надявах се татко да не забележи онова, за което бях сигурна — че и господин Бронсън усеща същото като мене.
Внесох подноса; господин Бронсън веднага скочи да ми помага. Пихме кафе, ядохме торта и си бърборихме. Нямаше защо да се притеснявам за баща ми — той беше зает със своя собствена идея. Бе забелязал семейната прилика… и си бе оформил теория: господин Бронсън е незаконен син на брат му Едуард, убит във влакова катастрофа скоро след като съм се родила. Татко ни накара да застанем един до друг и заедно да се огледаме в огледалото над камината.
Баща ми издрънка въпросната вероятна теория за произхода на „сирачето“ господин Бронсън. Чак след дълги месеци ми призна, че имал подозрения, че господин Бронсън не ми е братовчед по линия на развратния чичо Едуард, а полубрат по линия на собствения ми баща.
И разговорът, който водехме, ми позволи съвсем благоприлично и точно под носа на баща ми да кажа на господин Бронсън, че очаквам с нетърпение да се видим в неделя в църквата. Мъжът ми трябваше да се прибере вкъщи за рождения ми ден и ще го очакваме на вечеря… защото и господин Бронсън имаше рожден ден на същата дата!
Скоро след това той си тръгна. Казах на татко лека нощ и се качих в самотната си стая.
Първо се изкъпах. Бях се къпала преди вечеря, но пак имах нужда от баня — вонях на разгонена самка. Мастурбирах във ваната и гърдите престанаха да ме болят. Избърсах се, облякох си нощница и си легнах.
После станах, заключих вратата, свалих си нощницата, пак си легнах — гола — и пак мастурбирах яростно — мислех си за господин Бронсън, за това как изглежда, как мирише, за тембъра на гласа му.
И пак, и пак, докато най-накрая успях да заспя.
XII.
Кайзерът — на въжето!
Чудя се дали Пиксел изобщо ще се върне отново — толкова катастрофално беше последното му посещение тук.
Днес пробвах нещичко. Извиках „Телефон!“, точно както бях чула доктор Ридпат. И веднага се появи холографски образ… на полицайка.
— Защо искате телефон?
— А защо не?
— Нямате привилегията да използвате телефон.
— Къде го пише? И ако е вярно, не е ли редно някой да ме осведоми? Вижте какво, хващам се на бас, че вие сте права, а аз греша в случая.
— Ъ? Ама аз точно това казвам!
— Докажете го тогава, значи. Няма да ви дам парите, докато не го докажете.
Тя ме погледна ошашавено и примигна.
В неделя господин Бронсън дойде на църква. След службата в навалицата пред главния вход се приближих до него и го поздравих.
— Добро утро, господин Бронсън.
— Добро утро, госпожо Смит, госпожице Нанси. Много хубаво време за март, нали?
Съгласих се и го представих на останалите присъстващи от моето племе: Карол, Брайън младши и Джордж. Мари, Удроу, Ричард и Етел си бяха вкъщи с дядо си — мисля, че откакто напуснахме Тийбс, татко не беше и стъпвал в църква — освен ако не женеше или не погребваше някой приятел или роднина. Мари и Удроу ходеха на неделно училище, но според мене бяха още малки за църква.
Приказвахме си празни приказки известно време, след което той се поклони и ми обърна гръб, както и аз — на него. Никой от двама ни не показа, че срещата има някакво особено значение. Меракът му по мене гореше с яростен пламък, както и моят по него. И двамата го знаехме, ала не си го признавахме.
Ден след ден въртяхме любов без думи, без да се докосваме, без дори да си разменяме влюбени погледи, точно под носа на баща ми. След това татко ми призна, че имал някакви подозрения — „надушвал нещичко“, но и господин Бронсън и аз сме се държали толкова порядъчно, че не можел да си намери извинение за да ни стегне.