Господарката на езерото (том 1)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-465-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 1)». Краткое содержание книги:
Цири, кикотейки се, галопираше през моста, без да се обръща.
При ручея се спря и го изчака.
Той пристигна след минута, ходом. Спокоен и усмихнат.
— Моите поздравления — каза кратко, слизайки от коня. — Както за кобилата, така и за амазонката.
Макар и вътре в себе си да беше горда като паун, тя само изсумтя пренебрежително.
— Е, какво? Няма да ни слагаш железен мундщук?
— Само с твое съгласие — усмихна се двусмислено той. — Има кобили, които обичат грубите ласки.
— Съвсем неотдавна ме приравни с тор. — Погледна го тя надменно. — А сега говорим за ласки?
Той се приближи до Келпи, потупа я по шията, поклати глава, убеждавайки се, че е суха. Келпи дръпна главата си и изцвили протяжно. Ередин се обърна към Цири.
„Ако и мен ме потупа — помисли си тя, — ще съжали.“
— Ела с мен.
Покрай вливащия се в реката ручей, който се спускаше от стръмен, горист склон, нагоре водеха обрасли с мъх стълби, направени от плочки пясъчник. Стълбите бяха многовековни, напукани и раздробени от корените на дърветата. Движеха се нагоре в зигзаг, на места пресичайки ручея във вид на мостчета. Бяха заобиколени от гора, дива гора, пълна със стари дървета — ясени и габъри, тисове, явори и дъбове, лещак, тамарикс и касис. Миришеше на пелин, босилек, коприва, влажни камъни, пролет и плесен.
Цири вървеше безмълвно, без да бърза, контролирайки дишането си. Опитваше се да владее и нервите си. Не знаеше какво иска от нея Ередин, но нямаше добри предчувствия.
До поредното водопадче, шумно спускащо се от каменен праг, имаше каменна тераса, а на нея, в сянката на голям храст от див люляк, се намираше колиба, обгърната от бръшлян и традесканция. Надолу се откриваше изглед към короните на дърветата, лентата на реката, покривите, перистилите и терасите на Тир на Леа.
Двамата постояха, наслаждавайки се на гледката.
— Никой не ми каза — наруши Цири първа мълчанието — как се нарича тази река.
— Easnadh.
— Въздишка? Красиво. А ручеят?
— Tuathe.
— Шепот. Също красиво. Защо никой не ми е казал, че в този свят живеят хора?
— Защото това е несъществена информация и няма никакво значение за теб. Да влезем в колибата.
— Защо?
— Нека да влезем.
Първото, което видя вътре, беше дървената кушетка. Цири почувства как кръвта в слепоочията й започва да пулсира. „Естествено — помисли си тя, — това можеше да се очаква. Та нали в храма четох романа на Ана Тилер. За стария крал, младата кралица и жадуващия властта претендент. Ередин е безскрупулен, амбициозен и решителен. Знае, че истинският крал — истинският владетел — е този, в чиито ръце е кралицата. Той е истински мъж. Знае, че който притежава кралицата, ще притежава и кралството. Тук, на тази кушетка, ще започне държавният преврат…“
Елфът седна на едното мраморно столче и й посочи другото. Изглеждаше сякаш се интересува от изгледа през прозореца много повече, отколкото от нея. Изобщо не погледна към кушетката.
— Ти ще останеш завинаги тук — заговори той, сварвайки я неподготвена. — Ти, моя амазонке, лека като пеперуда. До края на пеперудения си живот.
Тя мълчеше, гледайки го право в очите. Те не изразяваха нищо.
— Няма да ти позволят да си отидеш оттук — повтори той. — Ще пренебрегнат факта, че въпреки пророчествата и митовете ти си никоя и никаква, същество без никакво значение. Няма да повярват в това и няма да те пуснат да си отидеш. Излъгали са те с обещания, за да си осигурят послушанието ти, но никога не са имали намерение да изпълнят тези обещания. Никога.
— Авалак’х ми даде думата си — изрече хрипливо тя. — И каза, че да се съмняваш в думата на елф е оскърбление.
— Авалак’х е Просветен. Просветените имат свой кодекс на честта, в който всяка втора фраза твърди, че целта оправдава средствата.
— Не разбирам защо ми казваш всичко това. Освен ако… Освен ако не искаш нещо от мен. Изглежда, имам нещо, от което се нуждаеш. И искаш да потъргуваш. Е, Ередин? Свободата ми срещу… Срещу какво?
Той я гледа дълго време. А тя напразно търсеше в очите му някакво указание, сигнал, знак. Поне нещичко…
— Със сигурност — започна бавно той — вече си успяла да поопознаеш Ауберон. Със сигурност си забелязала, че той е невероятно честолюбив. Има неща, които никога няма да одобри, с които никога няма да се съгласи. По-скоро ще умре.
Цири мълчеше, хапейки устните си и гледайки в кушетката.