Господарката на езерото (том 1)

— Обещах ти, че ще се върнеш в твоя свят. — Лицето на Авалак’х си оставаше не по-малко безжизнено от каменната статуя. — Дадох ти думата си. Да поставяш нечия дума под съмнение е тежка обида за Aen Elle. За да я избегнем, предлагам да приключим този разговор.

Той понечи да си тръгне, но тя му прегради пътя. Аквамариновите му очи се превърнаха в процепи и Цири осъзна, че си има работа с много опасен елф. Но беше късно да отстъпва.

— Това е типично по елфически — изсъска тя като змия. — Да нанесеш обида и да се чудиш защо ти отвръщат със същото.

— Внимавай, Лястовичке.

— Чуй ме! — гордо вдигна глава тя. — Вашият Крал на Елшите не се справя със задачата, това вече е ясно. Няма значение дали причината е в него, или в мен. Но аз искам да изпълня договора ни. И да приключа с това. Така че нека някой друг ми направи това дете, което ви е толкова необходимо.

— Дори не знаеш за какво говориш.

— А ако причината е в мен — каза тя, без да променя изражението и тона си, — значи ти си сгрешил, Авалак’х. Не си довел в този свят точния човек.

— Не разбираш какво говориш, Zireael.

— Ако всички вие се гнусите от мен — изкрещя тя, — възползвайте се от метода на животновъдите, отглеждащи мулета. Какво, не го ли знаеш? Показват на жребеца кобила, а после му завързват очите и му пробутват магарица!

Той дори не благоволи да й отговори. Безцеремонно се извърна и си тръгна по алеята.

— А може би ти ще го направиш? — извика тя. — Искаш ли да се отдам на теб? А? Няма ли да се пожертваш? Нали уж имам очите на Лара?

С два скока той се озова до нея, ръцете му като змии се протегнаха към шията й и я стиснаха като стоманени клещи. Тя разбра, че стига да поиска, ще я удуши като пиле.

Той я пусна. Наведе се и я погледна в очите.

— Коя си ти, че се осмеляваш по такъв начин да оскверняваш името й? — попита той необичайно спокойно. — Коя си ти, че си позволяваш да ме оскърбяваш, сякаш съм просяк, молещ за подаяние? О, да, виждам каква си. Ти не си дъщерята на Лара. Ти си дъщерята на Крегенан, безумна, арогантна, самовлюбена Dh’oine, типичен представител на една раса, която нищо не разбира, но се стреми да разруши и унищожи всичко, да го превърне в руини с едно докосване, да го оскверни и опетни, дори само чрез мислите си за него. Твоят прародител ми открадна моята любов, самовлюбено и арогантно ми отне моята Лара. Но аз няма да позволя на теб, достойната му дъщеря, да ми отнемеш спомена за нея!

Той се извърна. Цири преодоля спазъма в гърлото си.

— Авалак’х…

Той я погледна.

— Прости ми. Държах се безумно и подло. Прости ми. И ако можеш — забрави.

Той се приближи и я прегърна.

— Вече го забравих — изрече топло. — Да не се връщаме повече към това.