Господарката на езерото (том 1)

— Признавам си, че не съвсем.

— Предопределението — тя отпи глътка — е сила, на чийто път е по-добре да не заставаш. Затова мисля… Не, не, благодаря, не ми слагай повече, моля те, наядох се така, че сигурно ще се пръсна.

— Беше почнала да казваш, че мислиш…

— Мисля, че беше грешка да ме примамваш тук. И да ме караш… Знаеш какво имам предвид. Трябва да си тръгна оттук, да побързам да му помогна… Защото моето предопределение…

— Предопределението — прекъсна я той. — Съдбата. Нещо неизбежно. Механизъм, който води към това, че практически безкрайно множество от събития, които е невъзможно да се предвидят, трябва да завършат само по един, а не по друг начин. Така ли е?

— Точно така!

— Тогава къде искаш да отидеш и заради какво? Пий вино, радвай се на мига, радвай се на живота. Ако е съдено нещо да се случи, то ще се случи, ако е неизбежно.

— Да, бе! Не е толкова просто!

— Сама си противоречиш.

— Не е вярно!

— Противоречиш на противоречието. Това е порочен кръг!

— Не! — тръсна глава тя. — Не може да се седи със скръстени ръце! Нищо няма да се случи само!

— Софизъм.

— Не бива да се пилее времето напразно. Така може да се пропусне точният момент! Единственият подходящ и неповторим момент! Защото времето никога не се връща назад.

— Моля — той се изправи. — Погледни тук.

На стената, която той посочи, имаше релеф, изобразяващ огромна люспеста змия. Влечугото, извило се в осморка, беше загризало собствената си опашка. Цири вече беше виждала нещо подобно, но не помнеше къде.

— Това е древната змия Уробос — каза елфът. — Уробос символизира безкрайността и самият той е безкрайност. Той е вечното отпътуване и вечното завръщане. Нещо, което няма нито начало, нито край. Времето е като древния Уробос. Времето — това са отминаващи моменти, песъчинки, изтичащи в пясъчен часовник. Времето — това са моментите и събитията, чрез които толкова охотно се опитваме да го измерим. Но древният Уробос ни напомня, че във всеки един момент, във всяко събитие се съдържа миналото, настоящето и бъдещето. Във всеки миг е скрита вечността. Всяко отпътуване е същевременно и завръщане, всяко прощаване — среща, всяко завръщане — раздяла. Всичко е едновременно и начало, и край. И ти също — продължи той, без да я поглежда — си едновременно и начало, и край. И понеже си говорим за предопределението, знай, че точно това е твоето предопределение. Да бъдеш начало и край. Разбираш ли?