Сделката на капитан Ворпатрил

— Спомних си ги — отвърна той с възмущение. — Честно, не мислех, че толкова си се разбързала да станеш вдовстващата лейди Ворпатрил.

— Мое скъпо и единствено дете, не знам как си стигнал до тази заблуда. Вече десет години копнея да те видя задомен. А и ако въпросната титла навежда на мисълта за немощни старици, не се притеснявай, имам други източници, които да поддържат самочувствието ми. — Погледна към Саймън Илян, който вдигна вежди и се усмихна в отговор. Усмивките им бяха толкова лични по своето естество, че Тедж се почувства като натрапник, без да знае на какво точно се натрапва.

— Е — продължи лейди Алис, — значи говорим за брак по сметка, един вид. Макар че изразът изглежда неточен във вашия случай. Брак по удобство?

— Или по неудобство — вметна Илян и побърза да прикрие с ръка устата си. Но нямаше как да прикрие блясъка в очите си, а той издаваше красноречиво усмивката.

— Неудобството, уви — продължи лейди Алис, — не е свързано със самата женитба, а с джаксънианския синдикат, който преследва момичетата. Ситуация, за която аз все още не знам достатъчно. Но се чувствам длъжна да ти изтъкна, Иване — в случай че сам не си се сетил, — че няма смисъл да издирваш Фалко за развод, преди да си решил какво ще стане с Тедж и нейната приятелка, след като ги лишиш от защитата на своето име и позиция в обществото. Все пак ти си ги довлякъл на Бараяр, нали така.

— Аз, такова… още не бях стигнал дотам — призна Иван Ксав.

Лейди Алис се обърна към Тедж и попита сериозно:

— Знаете ли вече какво бихте искали да правите в дългосрочен план?

Чак сега, със закъснение, Тедж си даде сметка, че в разговора дотук лейди Алис бавно, ненатрапчиво и много надлежно беше пекла сина си на шиш. И че изобщо не е истеричната матрона, която беше очаквала да види. Ах, този Иван Ксав, тепърва трябваше да си поговори с него за това. Сега обаче трябваше да удостои сериозния въпрос на лейди Алис със сериозното внимание, което той заслужаваше.

— Има едно място, където бяхме планирали да отидем. Не на Бараяр, нито в империята всъщност. Но не можем да отидем там, освен ако не сме абсолютно сигурни, че сме заличили следата си и няма опасност синдикатът Престен да я надуши отново. Иначе… би било дори по-лошо, отколкото да ни хванат.

— Крайният резултат би бил същият обаче — изтъкна Риш. — Хванат ли нас, ще… — Синята й ръка описа уклончива, но все така изящна дъга.

Тедж кимна мрачно.

— Оттам и балконът като краен вариант.

— Значи защитавате друг — каза Илян, облегна се назад и събра върховете на пръстите си. — Някой, който ви е много скъп. — Примигна отнесено. — Липсващият брат, предполагам, как му беше името?

Тедж ахна и се обърна стреснато към Иван Ксав.

Той сви рамене и прошепна:

— Казах, че си е загубил паметта, а не ума.

— Споменава се за него в доклада на Морозов — обясни Илян, сякаш се извиняваше за съобразителността си. — Прочетох го сутринта. Затова още ми е пресен, не е имал време да се разкашка в главата ми. — Взе чашата си, изпи я до дъно, после сякаш се зачуди защо е празна, преди отново да я остави на масичката. — Ако се съди по посоката и продължителността на пътуването ви, бих предположил, че крайната ви дестинация е Ескобар или в най-лошия случай — колонията Бета, Кибудайни или Тау Кит. Не по-далеч от това.