Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
— Не, но Грандприз е бил в него.
— Аз тъкмо се канех да отида и поразузная.
— Аз също. Тогава ти връхлетя ласкаво с вратата по носа ми — ухили се Лешоядовия клюн.
В този момент на вратата се почука и бе пуснат Грандприз. Той идваше да подбере Лешоядовия клюн за рекогносцировката, която бяха смятали да предприемат съвместно и остана немалко учуден, когато видя тук Черния Жерар. След като го въведоха в най-необходимото, той рече:
— Каква щастлива среща. Един способен трапер е много по-ценен от други десетина и бих се учудил, ако Кортейо и Ландола ни се измъкнат повторно.
— Бил ли сте в жилището на доктор Хиларио?
— На няколко пъти. В стаята му има само една софа, три-четири стола, маса, писалище и няколко етажерки за книги. По стените висят картини и множество ключове.
— Тия пък ключове за какво са?
— Знае ли ти някой?
— Хмм! Може би в Манастира има скрити помещения и ходници. Що за форма имат ключовете?
— Някаква старинна.
— В такъв случай съм почти убеден, чо под Манастира ще намерим онова, което търсим.
— Имате предвид нашите безследно изчезнали приятели? — вметна Курт.
— Да, стига да не са ги пречукали. А може да намерим също така Кортейо и Ландола.
— Боже мой, тогава не бива да губим време. И защо се е замесил тоя Хиларио в работите на Родриганда, също ще се разбере. Кой обитава Манастира?
Грандприз можеше да даде информация.
— Там има няколко лекари, към които спада и старият. Една от постройките е пригодена за телесно-, а друга за душевно-болни. Останалите служат за домакински помещения. Няколко слуги, освен пациентите, съставляват цялото население.
— Значи изобщо няма от какво да се страхуваме. Ще хвърлим едно око дали доктор Хиларио си е вкъщи. Един от нас трябва да отиде при него.
— Правилно — обади се Жерар. — Но аз не мога да го сторя. Той е бил тайно в хасиендата и е напълно възможно да ме е мярнал там.
— И аз няма как да отида — отбеляза Грандприз, — защото той ме познава.
— Също толкова малко и аз — добави Лешоядовия клюн.
— Моят нос е доста известен.
— Тогава нека е Петерс — реши Грандприз.
— Защо Петерс? — попита Курт. — Толкова важна работа не мога да му поверя. Аз самият ще отида. Грандприз, как се стига до стаята на стария?
— Преминава се през портата, пресича се двора и после по стълбите нагоре — вратата е право насреща. Всички стаи на Манастира са номерирани. Тя е номер 25.
— Накъде гледат прозорците?
— Два към един страничен двор, но един навън към фронтона. Ние останалите ще чакаме вестите под него.
— Така ще сме сигурни, че на сеньор Унгер няма да се случи нещо.
— Остава само да се изненада дъртия. В двора не бива да се разпитва за него. Сеньор Унгер ще влезе при него без предизвестие. Останалото зависи от обстоятелствата. Ние ще стоим под прозореца. Появи ли се някаква опасност, необходимо е само да ни повика. Хайде да тръгваме!
Те напуснаха вентата и се заизкачваха по планината към Манастира. Пристигнали горе, чуха трополенето на някаква кола, която завиваше зад ъгъла на манастирския зид. Нямаха представа, че в нея седи онзи, когото търсеха — Хиларио. Сетне Грандприз показа на другите прозореца от стаята на стария. Портата беше отворена и Курт влезе. Въпросният прозорец бе осветен и тримата ловци впериха погледи в него, готови да действат при най-малкия знак. Малко по-късно доловиха приближаващи крачки. Отстъпиха назад и се снишиха. Покрай тях мина някаква фигура и се промъкна към портата. Беше ниският, шишкав съзаклятник Арастро, който се натъкна в предния двор на Манфредо и се отправи с него към стаята на Хиларио.
Но Курт още преди това бе прекосил двора и изкачил стълбището, без някой да го забележи. Видя на вратата срещу него номер двадесет и пет и влезе, без да чука. Вътре гореше лампа, но нямаше никой. Втора врата водеше към спалнята на стария. Курт предположи, че онзи е там и отвори. Тук също нямаше никой. Тъкмо се канеше да се върне в предната стая, когато отвън прозвучаха стъпките на двама души. Ръководен повече от внезапен импулс, отколкото от някаква преднамереност, той се дръпна в спалнята и притвори вратата. През пролуката видя да излиза едно охранено човече и след него по-млад мъж с вид на служител. Според описанието, което му бе дадено за Хиларио, онзи не можеше да бъде тук. Дебелият се намести тромаво на един стол и запита:
— Значи чичо ти едва преди малко пое пътя си? Не знаеш ли какво го е задържало толкова дълго?
— Не.
Малкият метна един светкавичен, пронизващ поглед на племенника и продължи: