През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Сихди, стражите ще ни видят!
— Не. Има едно място, където стената е толкова порутена, че може незабелязано да излезете навън. Ще ти го покажа при нашето завръщане. Но става дума за това, да не подминете
[#1 Градински павилион, беседка. — Бел. нем. изд.]
мястото през нощта, тъй като дупката горе ще служи за скривалище на затворника, докато го вземем оттук. Затова ще минеш наляво и ще тръгнеш нагоре по пътя, който трябва да извървите довечера. Опознай го добре, после се върни обратно. Запомни точно местността. Когато Амад е в безопасност, трябва тайно да се върнеш в нашето жилище, защото никой не бива да разбере, че някой от нас е напускал града.
— Сихди, благодаря ти, че ми позволяваш отново и аз сам да предприема нещо. От дълго време само наблюдавах отстрани.
Халеф тръгна и аз се върнах при Линдси, който се беше изтегнал върху мъха и отправил поглед към небето.
— Великолепно в Кюрдистан! Липсват само руини! — каза той.
— Има достатъчно развалини тук, макар и не хилядолетни, като при Тигър. Може би ще бъдем принудени да потърсим области, където ще се убедите, че такива развалини съществуват. От долините на Кюрдистан пушекът на горящите села и миризмата на потоците пролята кръв са се извисявали до небето. Ние се намираме в страна, в която животът, свободата и собствеността на хората са застрашени повече, откъдето и да било другаде. Да се надяваме, че не трябва да се убеждаваме в това и от собствен опит.
— Но аз желая да се убедя, сър! Желая авантюри! Искам да воювам, да се боксирам, стрелям! Ще платя!
— Сигурно ще ви се удаде възможност и без да плащате, сър Дейвид, защото веднага след Амадие свършват турските области и започват земите на кюрдите, които само на хартия са подчинени на Високата порта и дори не й плащат данъци. Там паспортите ни не ни гарантират и най-малката сигурност. Да, тъкмо поради това, че имаме препоръките на турците и на консулите, можем да бъдем посрещнати враждебно.
— Тогава да не показваме!
— Наистина. Благоразположението на тези войнствени племена ще спечелиш най-добре, като се довериш на гостоприемството им. Арабинът може да има коварни мисли, когато приема чужденеца в палатката си, кюрдът обаче никога. И ако това все пак се случи и ако няма друга възможност за спасение, тогава трябва да потърсиш закрила от жените. При тях си в безопасност.
— Уел, ще оставя жените да ме защитят! Великолепно! Много добра мисъл!
След около час Халеф се върна. Той уверяваше, че ще намери скривалището и нощем, само да може да се измъкне от града. С това целта на нашата разходка на кон беше постигната и ние се върнахме в Амадие. По пътя нагласих нещата така, че минахме покрай разрушената част от стената.
— Това е мястото, за което ти говорих, Халеф. Когато после излезеш из града, разгледай внимателно този отвор, но така, че да не направи впечатление.
— Ще го направя колкото се може по-скоро, сихди — отговори той, — защото скоро ще се свечери.
Когато се прибрахме вкъщи, денят почти бе превалил. Нямах време да си почина след ездата, защото Селим ага ме посрещна още на прага:
— Хамдулиллях (слава на Аллах), ти най-после се върна! Очаквах те опечален.
— Защо?
— Изпраша ме мютеселимът, за да те отведа при него.
— Какво ще правя там?
— Трябва да разговаряш с един ефенди, който пристигна преди малко.
— Кой е той?
— Исмаил бей ми забрани да ти кажа.
— Ами! Мютеселимът не може нищо да скрие от мен. Отдавна знам, че този ефенди ще пристигне.
— Знаеш? Но това е тайна!
— Ще ти докажа, че тази голяма тайна ми е известна. Дошъл е махреджът на Мосул.
— Наистина, значи знаеш! — възкликна той учуден. — Но Кямил ефенди не е сам при мютеселима.
— Кой е с него?
— Един арнаутин.
Аха, досетих се за кой арнаутин става дума и казах:
— И това ми беше известно. Познаваш ли мъжа?
— Не.
— Той не носи оръжие.
— Аллах акбар, точно така е! Ефенди, ти знаеш всичко.
— Сега разбра поне, че мютеселимът не е човекът, който може да ме изненада.
— Но, ефенди, сигурно са му говорили лоши неща за теб.
— Защо?
— Трябва да мълча. Знаеш, че те обичам, но службата ми изисква да се подчинявам.
— Тогава ще ти кажа, че още днес ще ти дам заповеди, на които трябва да се подчиниш точно така, все едно че са ти дадени от коменданта. Откога е тук махреджът?
— От около два часа.
— И толкова дълго време ме очакваш?
— Не. Кямил ефенди пристига сам, без свита. Тъкмо бях при Исмаил бей, когато той дойде. Каза, че идва тайно, защото пътува по много важна работа, за която никой не трябва да разбере. Разговаряха и по едно време комендантът спомена за теб и твоите спътници. Сигурно махреджът те познава, защото веднага наостри слух и мютеселимът трябваше да те опише. «Той е!» — извика Кямил ефенди и помоли Исмаил бей да ме изпрати тук. Бях повикан и получих заповедта да те доведа и…