Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Лисбет се разходи до „ОнОф“[34] на булевард Свеавеген и успя да се промуши през вратата две минути преди да затворят. Оттам купи тонер за лазерния си принтер и помоли да го извадят от кутията, за да може да събере касетата в раницата си.
Когато излезе от магазина, бе гладна и жадна. Разходи се до площад Стюреплан и съвсем импулсивно реши да седне в кафене „Хедон“, което нито бе чувала, нито посещавала преди. Веднага забеляза адвокат Нилс Бюрман, макар че седеше с гръб към нея. Застана отвън до витрината и се надигна, за да може да наблюдава попечителя си.
Видът на Бюрман не предизвика у нея особено драматични чувства, не изпита нито гняв, нито омраза, нито страх. Лисбет смяташе, че светът определено би бил по-добро място за живеене без Бюрман, но той все още бе жив, защото тя беше решила, че така ще има по-голяма полза от него. Премести поглед върху мъжа срещу Бюрман и облещи очи, когато той се изправи. Клик.
Страшно висок, минимум два метра, и добре сложен. Дори изключително добре сложен. Имаше нежно лице с къса светлоруса брада, но като цяло вдъхваше респект.
Лисбет видя как русият великан се наведе напред и тихо каза няколко думи на Бюрман, който кимна. Стиснаха си ръцете и Бюрман бързо дръпна своята.
Що за птица си ти и каква работа имаш с Бюрман?
Лисбет Саландер бързо се спусна надолу по улицата, застана до входа на магазина за тютюн и заразглежда рекламния анонс на заглавната страница на един вестник. Блондинът излезе от „Хедон“, сви наляво, без да се огледа, и мина на по-малко от трийсет сантиметра зад гърба на Лисбет. Тя му даде петнайсет метра преднина, преди да тръгне след него.
РАЗХОДКАТА ИМ не се оказа дълга. Русият великан веднага влезе в метростанцията на улица Биргер Ярл и си купи билет при бариерата. Застана на перона на влаковете, пътуващи в южна посока, закъдето се бе запътила и Лисбет, и се качи на влака към Нурсборг. Слезе при Слусен и се прехвърли на зелената линия към Фаршта, ала напусна метрото още при Сканстул и продължи пеш до кафене „Блумберг“ на улица Йотгатан.
Лисбет Саландер застана отвън. Огледа замислено мъжа, при когото седна блондинът. Клик. Бързо прецени, че тук има нещо гнило. Мъжът беше с наднормено тегло и доста голямо бирено коремче, но имаше слабо лице с руси мустаци. Косата му бе хваната на конска опашка. Носеше черни дънки, дънково яке и ботуши с доста висок ток. В горната част на дясната си ръка имаше татуировка, чийто мотив Лисбет не можеше да различи. На китката си носеше златна верижка и пушеше „Лъки страйк“. Погледът му бе някак отнесен, като на човек, който често е надрусан. Лисбет забеляза още, че под якето си носи жилетка без ръкави. Не можеше да я види цялата, но разбра, че мъжът е мотоциклетист.
Русият великан не си поръча нищо. Явно започна да обяснява нещо. Мъжът с дънковото яке кимаше през равни интервали от време, ала мълчеше. Лисбет си напомни някой ден да си купи микрофон за подслушване от разстояние.
Само след пет минути русият великан се изправи и напусна кафене „Блумберг“. Лисбет пристъпи няколко крачки назад, ала той дори не погледна в нейна посока. Измина четирийсет метра и сви по стълбите към улица Алхелгунгатан, приближи се до едно бяло волво и седна в него. Запали го и внимателно потегли. Лисбет точно успя да запомни регистрационния му номер, когато той изчезна зад ъгъла на следващото кръстовище.
Лисбет се обърна и бързо се върна към кафене „Блумберг“. Беше го изпуснала от поглед само за три минути, но на масата вече нямаше никого. Сви зад ъгъла и се огледа нагоре и надолу по тротоара, но не можа да види мъжа с конската опашка. След това погледна от другата страна на улицата и го зърна за миг точно когато отваряше вратата на „Макдоналдс“.
Наложи ѝ се да влезе вътре, за да го види отново. Седеше в другия край на ресторанта. Компания му правеше друг мъж с подобно облекло, който носеше жилетката си върху якето. Лисбет прочете надписа на жилетката – МК „Свавелшьо“, щампован над стилизирано мотоциклетно колело, което приличаше на келтски кръст с брадва.
Лисбет напусна ресторанта и постоя една минута на улица Йотгатан, като се колебаеше какво да прави оттук нататък. След това тръгна пеш в северна посока. Усещаше как чувството ѝ за самосъхранение обявява бойна готовност.