Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Уилсън разсъждаваше над всички тези проблеми, докато шофираше през хълмистата швейцарска провинция на път към миниатюрния Лихтенщайн. В три следобед прекоси неохраняваната граница между двете държави. Пътят започна да се изкачва с поредица от остри завои и се проточи право напред едва когато алфа-ромеото наближи столицата Вадуц. Паркира колата пред Banque Privee de Stern и влезе вътре.
Управителят хер Егли приличаше на младия Айнщайн с щръкнала във всички посоки русолява коса. Като изключим косата обаче, видът му беше в идеален ред. Кожата му беше чиста и гладка като на бебе и много светла, само бузите руменееха с цвета на доброто здраве. Беше с тъмен костюм и бабешки очила с позлатени рамки, в английския му се долавяше британски акцент. Високите от пода до тавана прозорци зад него разкриваха гледка към заснежените планини, надвиснали по границите на Рейнската долина.
Уилсън седна на кожения фотьойл, кръстоса крака и обясни, че иска да направи паричен превод.
— Боя се, че тази услуга е достъпна единствено за нашите клиенти — обясни на свой ред хер Егли.
— Разбирам — каза Уилсън. — Надявах се да стана такъв.
Лицето на Егли провисна от съжаление.
— Всъщност ние почти не се занимаваме с банкиране на дребно.
— Естествено, но… става въпрос за доста пари — каза Уилсън.
В погледа на Егли просветна любопитство.
— Така ли? Мога ли да попитам за каква сума говорим?
— Около три милиона евро.
Банкерът помълча, после кимна замислено.
— Е, не виждам някакви непреодолими пречки — каза той. — Бихме могли да ви отворим сметка още сега, ако искате.
— Бих искал, да.
— Ще отнеме съвсем малко време. Само да погледна паспорта ви. А след това ще ми трябват и банковите кодове за превода, разбира се.
Уилсън плъзна паспорта на Д’Анкония по полираната дървена повърхност на бюрото.
— Прилича малко на регистрация в хотел, не мислите ли? — пошегува се Егли. — Само дето в нашия случай парите са в ролята на гости.
Уилсън се засмя учтиво.
— Ако искате, мога да уредя превода още за този следобед.
— Би било чудесно.
Банкерът извади два формуляра от най-горното чекмедже на бюрото си и започна да ги попълва с данни от отворения паспорт, зададе и няколко въпроса за сметката в „Кадоган“. След малко вдигна поглед и каза с усмивка:
— Английският ви е много добър.
Уилсън също се усмихна.
— Отраснах в Щатите.
— И аз така си помислих. — Банкерът приключи с формулярите и ги подаде на новия си клиент. — Подпишете се най-долу, моля.
Уилсън написа името на Д’Анкония, после продиктува на Егли номера на сметката и паролата в банка „Кадоган“.
Банкерът стана и тръгна към вратата.
— Ще се върна след минутка.
Уилсън махна с ръка в знак, че разполага с всичкото време на света. В действителност обаче вътрешното му напрежение нарастваше лавинообразно. Току-що му беше хрумнало, че федералните може и да не са толкова тъпи. Ако му бяха хванали дирите и наблюдаваха банка „Кадоган“, като нищо можеха да допуснат банковия превод… след като уведомят властите във Вадуц.
След минута вратата се отвори и Егли влезе.
— Всичко е наред — каза той и седна зад бюрото си. — Преводът би трябвало да се осъществи бързо и парите да са налице утре сутринта. Към десет часа, бих казал.
— Чудесно. Много сте експедитивни.
— Стараем се. Макар и да не сме швейцарци, поне технически погледнато, все пак се стараем. Така… Има ли още нещо, с което да ви помогна?
— Има — отвърна Уилсън. — Бихте ли ми препоръчали някой хотел?
— Разбира се! — възкликна Егли.
— И книжа.
— Извинете? — Банкерът изглеждаше озадачен.
— Вашата банка извършва инвестиционни услуги за клиентите си, нали?
— Естествено — каза Егли.
— Бих искал да инвестирам в ценни книжа.
Хер Елги беше доволен.
— Ами разполагаме със значителен портфейл. Облигации, акции, взаимни фондове. Мога ли да попитам какви са вашите предпочитания? — Седеше с химикалка в ръка и празен лист хартия пред себе си.
— Предпочитанията ми са да си тръгна оттук с три милиона евро в ценни книжа — отговори Уилсън.
Банкерът се изкиска нервно. После забеляза, че клиентът му не се смее, и каза:
— Изразихте се фигуративно, разбира се.