Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Мислиш, че само ме използва?
— Смятам, че е много вероятно, не че е сигурно. Може би просто не го харесвам, защото не ти е предавал съобщенията ми. Навярно съм предубедена.
— Рупърт се отказа от високопоставената си длъжност в компания за връзки с обществеността, за да работи за „Ланкастър“.
Шарън присви очи:
— Обзалагам се, че дори не си проверила думите му, нали? Вероятно си му дала тлъста заплата, без да провериш колко е изкарвал преди. Отказал се бил, а? Обзалагам се, че е умирал от смях чак докато стигне до банката. И до имението.
Беки бе пребледняла и Шарън спря.
— Виж, скъпа, може и съвсем да съм объркала нещата. Не мисля, че трябва да правиш каквото и да било само въз основа на някаква теория. Но му кажи да ти предава съобщенията ми. Така няма да се налага да си измислям най-различни обяснения. — Порови в чантата си и измъкна албума „АВС“ на „Джаксън Файв“. — Виж само какво си имам, чисто нов е. Настаних се съвсем наблизо, до главната улица. Защо не вземеш едно делово и отговорно решение и не дойдеш с мен да го изслушаме? Имам чайник и тостер — изкуши я тя.
— Защо не, по дяволите? — Беки звънна на Елън. — Елън, до края на деня няма да съм в офиса. Кажи на лорд Ланкастър, че ще се видим с него довечера, в апартамента.
— Да, госпожице Ланкастър — сопнато каза секретарката.
Първо минаха през дома на Беки, за да се преоблече. Апартаментът бе малък и приятен, в къща от XVI век, с дъбови греди на тавана и чудесен изглед към колежа „Куинс“. Тя съблече деловия костюм и грабна чифт черни бродирани джинси с широки крачоли — любимите й — с цветя от малки огледални мъниста. Беше ги купила от пазара в Кенсингтън, но Рупърт не ги харесваше, затова не ги носеше често. Комбинира ги с бяла блуза и черно кожено яке.
— Как изглеждам?
— Страхотно! Не чак толкова скована. Само на двайсет и една си.
— На двайсет и две.
— Все тая. Трябва да излизаш с хора на твоята възраст.
— Ще престанеш ли най-после за Рупърт, моля те?
— Добре, съжалявам. „Любовта е винаги сляпа и не вижда нищо“, както е казал Чосър.
Тя заведе Беки в малката си студентска квартира, където пиха чай и гледаха детски филмчета. Шарън заяви, че е пристрастена към сериите за мечета. Разказваше на приятелката си за Джак, за живота в колежа, а после излязоха заедно да хапнат риба и картофки в любимия й бар на „Сейнт Алдгейт“. Тя членуваше в Студентския съюз на Оксфорд.
— Харесваш ли дебатите? — попита Беки.
— Не, но харесвам евтината бира — сериозно отвърна Шарън и я натика вътре, където пиха още чай редом с други студенти, бъбрейки за всичко и нищо. Беше много забавно.
— Завиждам ти — каза Беки замечтано.
— Не, не е вярно — отвърна Шарън. Прекалено амбициозна си за колежа. Искаш да се впуснеш в истинския свят и да го покориш. Ако може — още в този миг.
— Не си права. — Беки се изчерви, защото знаеше, че е истина.
— Не те разбирам. Богата си, красива си, имаш титла…
— Не е истинска титла.
— Почитаемата Ребека. — Шарън безмилостно вирна нос и с удоволствие видя как Беки се притесни. — Имаш пари и огромно имение. Защо, за бога, ти трябва да седиш по цял ден в офиса и да работиш? Ако бях на твое място, щях да си остана във Феърфийлд и да карам слугите да ми носят плодове в стаята.
— Ами… — Въпросът прозвуча толкова прямо, че сепна Беки. Тя помисли малко. — Баща ми би искал да се занимавам с нещо.
— Никога не си говорила с него. Откъде знаеш?
— Просто го усещам. Баща ми е работил, за да създаде нещо, което да остави на децата си. Направил е завещанието си така, че изпълнителите му да не могат да разпродадат „Ланкастър“, преди да навърша пълнолетие. Знам, че съм родена с късмет — призна Беки, — някой от предците ми някога се е потрудил здраво, за да имам това сега. И не искам да го изгубя само защото съм била мързелива. Искам да го разширя, да го превърна в нещо повече от малка британска компания. Да имам влияние в бизнеса, а може би и в света.
— Noblesse oblige?5
Беки се изчерви.
— Щом искаш, наречи го така. Съжалявам.
— О, престани! Няма защо да се извиняваш пред мен. Аз искам жените да имат власт, дори и ако просто са били родени с нея. По-добре е от нищо. И навярно е по-добре, отколкото да си седиш на стола и да не правиш нищо. Като повечето земевладелци.
5
Честта задължава (фр.). — Б.пр.