Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Всъщност двамата с Джак сме безумно щастливи. — Шарън се ухили самодоволно. — Ще се женим. — Тя протегна ръка и на пръста й проблесна малък красив рубин, заобиколен от диаманти.
— Дай да видя. О-о, прекрасен е! — Беки стисна ръката й. — Кога ти предложи?
— Снощи. И идвам направо тук. Тъй като вероятно няма да доживея ти да ми дойдеш на гости.
— Знам, съжалявам. Наистина сме много заети — гузно промърмори Беки.
— Така чета и аз по вестниците.
— Как ти направи предложение? Толкова се радвам за вас двамата! Трябва да ти организираме годежно парти.
— Голям традиционалист е — отвърна Шарън. — Излязохме на разходка в полето, той коленичи и извади пръстена. За съжаление две секунди по-късно се подхлъзна на кравешко лайно. Беше доста забавно.
Беки избухна в смях. Шарън много й липсваше. Не биваше да оставя Рупърт да я държи настрани толкова дълго.
— О, господи!
— И никакво годежно парти, благодаря. Не сме от класата с кринолините и перлите. Поканих те на купона с бира и картофки, който Джак организира, но така и нямаше отговор.
Беки остана потресена:
— Не съм получила поканата. Знаеш, че никога не бих пропуснала.
— Наистина ли? — спокойно попита Шарън. — Звънях във Феърфийлд няколко пъти и оставях съобщения, но никой не ми отговори. Даже си помислих, че се опитваш да ме разкараш от живота си, но понеже кожата ми е дебела като на носорог, реших да дойда и лично да проверя какво става. Сама да се убедя.
— Шарън… изобщо не са ми казали за тези телефонни обаждания, кълна ти се. — „Но така и не си направи труд да отидеш да я видиш, нали?“, нашепваше тихо едно гласче в главата й. — Това е ужасно. Не мога да си представя защо госпожа Моркамб не би…
— Не обвинявай нея. Говорих с Рупърт.
— Но той би ми казал…
— Убедена ли си? — Приятелката й кръстоса крака. — Виж, Беки, знам, че много си падаш по този тип…
— Така е. Той е идеален за мен — настрои се отбранително Беки.
— Добре. Може би трябва просто да си затварям устата. Но първо трябва да ти кажа какво мисля, а после, ако искаш, ме прати по дяволите — добави безгрижно тя, — ще те разбера и повече няма да захващам темата.
— Може да е забравил за съобщенията ти.
— И това е възможно, да.
— Много е зает.
— Така си е. Същинска трудолюбива пчелица — съгласи се Шарън. — И с какво е зает? Да поема контрол над компаниите ти. Какво чета във вестниците? Много пътувания до континента, много партита, много внушителни изказвания, направени от „лорд Ланкастър от «Ланкастър Холдингс»“. Преди никога не четях бизнес страниците, а сега първо тях разгръщам. И знаеш ли на какво ми прилича всичко това?
— Сигурна съм, че ще ми кажеш — начумери се Беки.
— Изглежда, сякаш той е спечелил делото в съда. Не че го е загубил. Непрекъснато е във Феърфийлд, контролира с кого говориш и се държи като президент на компанията.
— Рупърт ми помогна да се отърва от опеката на борда.
— И сам се настани на тяхно място. Какво правиш ти сега? Ако се съди по пресата, държиш се като добрата приятелка, която стои на заден план. Не се месиш в работата му, не ти определяш кого наемате и уволнявате. Дори не си в Лондон. Нямаш никаква представа какво става в офисите на „Ланкастър“…
— Чакай малко. Това също са офисите на „Ланкастър“
— Не е централата.
— Всяка част от компанията е важна.
„Защо ли не звучи чак толкова убедително, както когато го казва Рупърт?“, помисли си Беки.
— О, разби-и-ра се. — Шарън не се и опита да скрие пренебрежението в тона си. — Някакъв си малък второразреден хотел край брега на Корнуол.
— Не е второразреден.
— Е, все пак не е „Риц“, нали? И е само един хотел.
— Правя много за него. Ще ти покажа.
— Сигурна съм в това и се обзалагам, че се справяш добре. Наистина. Знам, че можеш да преуспееш с каквото и да се захванеш. Имаш инстинкта на хищник, макар да е прикрит под маската на принцеса от тенис кортовете. Но не насочваш инстинкта си към компанията. Рупърт се занимава с всичко, свързано с бизнеса.
— Наглеждам как върви всичко. Рупърт увеличи поръчките, както знаеш.
— Не, не знаех. И това е добре, предполагам — неохотно призна Шарън, — но не означава, че ти нямаше да се справиш още по-добре. С по-малко показност. А показността иска пари.
Беки бавно кимна. Вярно е. Защо бе приела, че тя самата не може да се справи по-добре, след като дори не бе опитала?
— Само още нещо и — кълна се! — млъквам.
— Ще ти повярвам, когато стане — изсумтя Беки.
— Той обича да се споменава за Феърфийлд във вестниците. И колко си красива — като за кльощава жена, разбира се. Но непрекъснато виждам само негови снимки, а ти или си на заден план, или изобщо не си спомената. Така той получава и компанията, и къщата. Ами ако се ожени за теб, забременееш и родиш момче? Какво ще стане тогава? Детето наследява титлата от баща си, а компанията — от майка си и работата е опечена. Рупърт Ланкастър получава онова, което винаги е искал. Да се свържат титлата и имението.