Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Ти си истински яростен болшевик — обвини я приятелката й. — Почакай само да спечелиш малко пари и да плащаш седемдесет процента данъци върху тях. Обзалагам се, че ще спреш да приказваш за кървавата пот на работниците.
— Много е вероятно — призна Шарън. — Искаш ли бира?
Шарън отиде да се види с Джак в шест часа и Беки бавно тръгна към апартамента си. Загледа се в залеза над древните сиви каменни стени на Оксфорд, плътно притиснат от червените тухлени къщи и магазини на съвременния град, и се замисли над думите на приятелката си. Прекалено властен ли беше Рупърт? Беше смятала, че е точно обратното. Но Шарън не лъжеше за онези обаждания, защо ще го прави?
Въпреки това Беки нямаше да прибързва да обвинява Рупърт само заради мнението на приятелката си. В казаното от Шарън имаше логика, но пък дали не беше просто съвпадение? Той звучеше много искрено при разговора им за хотела, а и тя се бе потрудила много за това място. Организира преустройството, рекламата, подобренията в стаите и градините — всичко това й достави удоволствие и бе истинско предизвикателство. Той вероятно очакваше от нея да се оправи с хотела и после да се премести в лондонския офис…
Но не можеше да заглуши гласа на съмнението. Сега го чуваше ясно в главата си. Трябваше да разбере дали Рупърт наистина я обича, или просто се опитва да спечели делото по заобиколен начин. Някак си изглеждаше прекалено удобно… лейди Ланкастър и син, който да обедини имението и титлата. Класата бе много важна за Рупърт. В неговия живот нямаше такива като Шарън. Всичките му лондонски приятели бяха изискани, добре образовани, „хора като нас“.
Наистина всичко можеше да е само плод на въображението й. Но трябваше да го изпита. Трябваше да разбере сама.
Отби се в магазин за алкохолни напитки и купи за вечеря бутилка червено вино, евтино божоле, за което имаше добри отзиви в последния брой на „Съндей Таймс“. Влезе в къщата, качи се по стълбите и почука на своята врата.
Рупърт й отвори. Беки знаеше, че ще е тук. Вече си бе взел душ и се бе преоблякъл; ухаеше леко на афтършейв „Флорис“ и изглеждаше прекрасно. Прииска й се да не му казва нищо, но се стегна. Не искаше нищо да помрачава чувствата й към Рупърт. Той беше нейният любим, спасителят й, целият й живот. Трябваше да може да му вярва.
— Как мина денят ти, скъпа? — Той я целуна и взе якето й.
— Доста добре.
— Разбрах, че си се измъкнала по-рано. Не те виня. Бизнесът понякога е ужасно скучен.
— Прекарах следобеда с Шарън.
Рупърт дори не трепна.
— Страхотно! Как е тя? Не съм я виждал от много време.
— Добре е. Разказахме си една на друга какво ни се е случило. — Беки не искаше да му казва за годежа, поне сега. — И знаеш ли какво, скъпи, отбих се при адвоката си.
Наблюдаваше го внимателно. За пръв път забеляза как лицето му се скова.
— Това звучи… интересно — небрежно отвърна той, но на Беки й се стори, че гласът му е леко задавен. — И защо си се срещала с адвокат?
— Относно Феърфийлд. Мисля, че къщата е прекалено голяма за двама ни. Обмислям дали да не направим дарение на Националния тръст — подхвърли тя.
Промяната у Рупърт бе мигновена. Видя как кръвта се оттегли от лицето му и после отново нахлу. За миг той залитна. После прекоси стаята с един скок и я удари силно по лицето.
Двадесета глава
Лита погледна клиентите от другата страна на масата и поклати глава.
— Наистина смятам, че не искате това.
Норман Дойл, нейният изпълнителен мениджър, клатеше глава и присвиваше очи, смятайки това за таен сигнал, който на Лита обаче й приличаше на ужасен тик, сякаш в окото му е влязло нещо дразнещо. Не му обърна внимание, както обикновено. Откакто бе получила последното си повишение и бе станала старши художествен мениджър — пост, създаден специално за нея от Хари Вайс. Норман непрекъснато се опитваше да я укроти поне малко. Беше добре позната сред колегите си като текстописец, който все предлага и визуални решения за рекламите си, като жената мениджър, която не иска да се покорява, като служителя с по-малко от година стаж, който не се бе поколебал да нахълта на събрание на борда на директорите, за да изложи позицията си. Всеки друг щеше да е уволнен още преди месеци, но Лита успяваше да срази враговете си, създавайки рекламни кампании, които действително продаваха продуктите.
Кампанията „Луси“, първото й постижение, бе намерила широк отзвук сред градските момичета в Североизтока и бе донесла на парфюма национална известност. В резултат директорите на „Китън Козметикс“ продадоха компанията си за добри пари и се оттеглиха, но не и преди техният председател да даде интервю пред бизнес анализаторите, в което похвали „отличната работа на рекламна агенция «Дохъни». Поръчките им скочиха до небесата. Клиентите търсеха Лита по име. Марк Смит и други като него предричаха, че тя ще остане с един-единствен хит — новия талисман на компанията от женски пол, но Лита успя да запуши устите им. Палта, колекции бижута, още парфюми, червила — за всичко, което попаднеше в офиса й, тя намираше да каже нещо ново и различно. Прочутата й реклама за «Огнен портокал» — дръзкия есенен нюанс на «Шанел», представляваше счупено червило, размазано по камъчетата на плажа, и в нея нямаше никакво момиче. Мотото й гласеше: «Разчупи шаблона». Хари я бе оставил да продължи, макар да имаше резерви… кой изобщо бе чувал червило да се продава, без да има модел? Но рекламата се хареса на публиката и бизнесът наостри слух и си взе бележка.