Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Лита си създаде врагове. Много, не само Марк и Бъд. Много от асистентките ревнуваха и клюкарстваха по неин адрес в тоалетните, когато знаеха, че тя е в някоя от кабинките и може да чуе всяка дума. Колегите й мъже я мразеха. Носеха се слухове, че е получила повишението си, като е пропълзяла под бюрото на Хари. Една сутрин Лита отвори вратата на кабинета си и намери на бюрото сешоар със залепена бележка:
«Ако се наложи пак да „духаш“.»
Лита прочете бележката с пламнало лице и тогава чу кикотенето откъм секретарките, които работеха пред вратата на кабинета й. Вдигна рязко очи, но всички печатаха на клавиатурите си с наведени глави — като трудолюбиви пчелички. Тя затръшна вратата на кабинета си, а после съжали, че е показала чувствата си.
Това бе последния път, в който направи подобна грешка.
Научи се да не обръща внимание на чуждото мнение. Колегите й не бяха нейното семейство; ако не я харесваха — техен проблем. Престана да носи «приличните» безформени костюми и започна да се появява с панталони с широки крачоли, джинси, тениски, пъстри рокли. Реши, че няма да се старае да прикрива сексапила си. Нека си мислят каквото искат. Нямаше да крие тялото си заради шепа простаци.
Остави резултатите да говорят за работата й. Кандидатира се и получи поръчката за типично мъжки продукт. «Хекс» бяха серия автоматични бормашини и инструменти за дома. Лита взе със себе си Илай — художествения мениджър — и отидоха в магазин от типа «Направи си сам», където си поприказваха с момчетата, а после тя измисли простичка фраза, която свърши чудесна работа за продукта: «Хекс» — когато нямаш време за грешки“.
Именно тогава Хари я повиши.
Сега Лита бе старши мениджър, а в „Дохъни“ това означаваше, че директно контактува с клиентите. Вече нямаше изпълнителен мениджър, който да й предава желанията им. Клиентите обсъждаха какво им е нужно по време на лична среща с нея.
Норман Дойл беше старши изпълнителен мениджър от пет години. Беше свикнал да балансира и ласкае крехкото его на клиентите, да им представя ясни и разбираеми цифри и да показва трезвото и отговорно лице на „Дохъни“ пред големите компании, които искаха възвръщаемост на парите, похарчени за маркетинг. Беше успял да накара цели четири екипа художествени мениджъри да забравят за тениските и сандалите си и да ги заменят с костюми и вратовръзки, предпазвайки ги от това да уплашат клиентите си. Той имаше грижата разговорите да вървят гладко — необузданата творческа природа можеше да излезе на показ едва след като клиентите напуснат сградата.
Лита не позволяваше нещата да се движат гладко.
— Извинете?
Тя поклати глава. Носеше големи висящи обици, които проблясваха, щом помръднеше врата си.
— Идеята ви не е добра.
— Но вие постигнахте толкова успехи с нетрадиционни реклами.
Майкъл Гибсън, мениджър на продукцията във „Флексиклийн“, едва не се нацупи. Лита непрекъснато се сблъскваше с подобни ситуации. Клиентите наемаха агенция, която да им направи рекламата, но тайничко си мислеха, че сами могат да се справят най-добре. Идваха на срещата в „Дохъни“ със „страхотна идея“, която всъщност представляваше тяхната версия на рекламата, която искаха. А тя неизменно не струваше и пет пари. Тази не беше по-различна.
„Флексиклийн“ бе прах за пране на изгодна цена, по-евтин с няколко цента от най-близкия си конкурент. Не се продаваше добре. Предлагаше се в непретенциозна кутия и нямаше ясен пазарен облик. Гибсън изрично настояваше Лита да поеме работата, а бе дошъл на срещата, силно въодушевен от собствената си идея.
Норман Дойл бе промърморил, че тя е „невероятно интересна“. Но не беше и Лита открито им го заявяваше. Макетът на Гибсън показваше млада, сексапилна блондинка с модерна прическа и толкова тесни панталони, сякаш са нарисувани върху нея, която подхвърляше кутия прах във въздуха. Беше измислил и рекламно изречение: „Флексиклийн“. За различната жена.