Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Рупърт носеше всекидневни панталони, риза и сако. Тъмните му очи я огледаха от глава до пети.
— Е, нали все пак е делова среща, скъпи.
Той се засмя:
— Вие, американците, приемате всичко прекалено сериозно.
— Наистина е сериозно. Днес ще се заема с ръководството на компаниите. Дълго време ме държат настрани.
— Знам. — Рупърт се обърна към госпожа Моркамб: — Бекон с яйца, моля. Благодаря. Виж, Беки, казвам само, че няма нужда да впечатляваш тези хора. Те работят за теб. Ще дойдат тук.
— Мислех, че ние ще отидем в града.
— Защо трябва ти да ходиш някъде? „Ланкастър“ ти принадлежи. Казах на господин Траут да дойде тук с екипа си.
Беки се усмихна на любимия си. Разбираше я толкова добре. Помагаше й да поеме контрола над компаниите и тя го обожаваше заради това.
Адвокат Куентин Траут и екипът му — Маркъс Ригби, Кийт Дженингс и Тристам Мастърс — пристигнаха в единадесет часа, облечени в костюми и понесли големи кутии, подвързани с тъмнозелена кожа. Всички изглеждаха около петдесетте, слаби и страховити на вид. Здрависаха се с Рупърт и после с Беки.
— Прекрасна къща, госпожице Ланкастър — каза Траут. — Имате ли стая, където можем да се оттеглим и да обработим информацията?
— Библиотеката е насам — покани ги Беки.
Рупърт бе пренесъл голяма орехова маса от една от всекидневните за всички документи и й бе помогнал да нареди допълнителни столове около нея, както и бележници и химикалки, спретнато подредени пред всеки. Той я дразнеше, че е прекалено „ефикасна“, но й помагаше. Хенри само й бе казал да не затормозява красивата си главица. „С помощта на Рупърт няма нещо, с което да не мога да се справя“, помисли си Беки.
— Подготвил съм няколко писмени заключения за вас, госпожице Ланкастър — започна Траут, след като сътрудниците му отказаха предложения им чай — които обобщават състоянието на „Ланкастър“, с неговите разностранни интереси в няколко индустриални сфери. Както знаете, много сектори в индустрията на Обединеното кралство бяха засегнати тежко от неотдавнашните вълни на социално недоволство от страна на работната сила…
— Имате предвид стачките.
— Точно така, госпожице Ланкастър. Стачките.
— Опитайте се да говорите на разбираем език, господин Траут — прекъсна го Рупърт и намигна на Беки. — Тук сме, за да изясним ситуацията пред госпожица Ланкастър.
— Разбира се, лорд Ланкастър — леко му се поклони Траут. — Разбираем език. — Но май се затрудняваше от искането. — И така, заради стачките, както ги наричате, и недостига на електрическа мощност „Ланкастър Холдингс“ е претърпяла някои загуби. Корабостроителниците губят клиенти в полза на американците…
— Дайте да видя. — Беки прелисти документите, дока то стигна до колонките с печалбите и загубите. Сърцето й леко подскочи. — Тук има доста червено мастило — отбеляза тя.
— Да. Оперативните печалби са спаднали драстично, а данъчната политика на лейбъристите е довела дотам, че „Ланкастър Шипинг“ да нагазят… в дълбоки води, да кажем.
— Направих си труда да прочета всичко, Беки — обади се Рупърт. — Ако искаш, бих могъл аз да обобщя, а после адвокатите подробно да ти покажат всичко.
Тя се облегна назад. Въпреки хладното утро, усещаше как започва леко да се поти. Този сценарий не бе влизал в плановете й за щастливо бъдеще.
— Искам да чуя.
— Мисля, че трябва да разпродадеш корабостроителниците, така че да се концентрираш върху мините, и да се отървем и от хотелския бизнес. Точно сега имаме нужда от нещо, което да балансира тежките загуби. Цените на акциите падат, независимо че изпълнителите на завещанието на баща ти периодично изкупуват част от акциите.
Беки пое дълбоко въздух:
— В Щатите непрекъснато чуваме за стачки във Великобритания. Тук е пълно със стачки.
— Да, профсъюзите искат тридневна работна седмица.
— И аз искам да мога да прескачам високи сгради, но това няма да стане скоро.
Рупърт сви рамене.
— Бордът е водел преговори с тях, за да се опита да избегне стачките, което означава, че нашите работници получават доста над средната заплата.
— Нашите работници?
Той се изкашля:
— Твоите работници, имам предвид. Толкова време работя по тези документи, че вече започнах да мисля, че и аз участвам.
— Разбира се, че участваш. Ти ми помагаш.
— Бих искал да ти помогна — каза той, гледайки я нежно.
— Госпожице Ланкастър. — Дженингс шумолеше с книжата пред себе си. — Очевидно заради политиката си към профсъюзите „Ланкастър“ има толкова големи оперативни разходи и толкова ниска продуктивност, че не е успяла да реализира печалба през последните три години.