Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Ами оловните мини? — бе попитала тя.
Не искаше да предизвиква Рупърт прекалено, защото се виждаше колко много работи той. Изпитваше безкрайна благодарност към него, защото бе зарязал собствената си работа, за да й помогне. Леля Виктория вече не я тормозеше, а чичо Хенри и останалите му приближени се принудиха да се оттеглят от „Ланкастър“. Беки заплати по сто хиляди лири обезщетение на всеки от тях. Хенри го бе приел като подигравка, но както забеляза тя, не върна парите.
— Не ти трябва да се захващаш с това сега. Все още работя върху мините. Хотелският бизнес се нуждае от вниманието ти.
— Но хотелиерството е прекалено малка част от компанията.
Рупърт остави чашата си с чай и я погледна право в очите.
— Щом искаш да го изоставиш на волята на съдбата и да го продадеш, скъпа, ти решаваш. Цялата компания си е твоя и можеш да постъпваш с нея както намериш за добре. Но този хотел го е купил дядо ти.
Беки кимна.
— Според мен никоя част не е толкова маловажна, че да не се опитаме да я спасим. Но ако според теб да се занимаваш с един хотел е под достойнството ти, аз напълно те разбирам.
Тя се засмя.
— Рупърт, не става дума за това.
— Сигурна ли си? Хотелският бизнес се ръководи от Оксфорд.
— Защо не от Лондон?
— Навярно защото е малък. За да го спасиш, ще трябва да направиш жертва, да се отдалечиш от останалата част от компанията. Но гара Падингтън е съвсем наблизо, а и аз мога да идвам с колата и да те виждам всяка вечер.
И той удържа на думата си. Пристигаше в града при нея всяка нощ, а на сутринта се връщаше в Лондон. Уикендите прекарваха във Феърфийлд. Той се оплакваше, че вече е забравил пътя до собствения си апартамент.
— Мога да дойда при теб в Лондон.
— Няма нужда, скъпа. Защо трябва да ставаш неприлично рано? Остави на мен.
„Колко е внимателен!“, мислеше си Беки. Грижовен, покровителствен, галантен. Винаги идеално улучваше настроението й. Разнообразяваше вечерите в операта и балета с кино и дори понякога с концерти. Миналата седмица бе успял да се снабди с билети за премиерата на „Летище“. Когато тя бе споделила, че й липсва Америка, я заведе да гледат „Героите на Кели“, а после й купи хамбургер с картофки и френска горчица. Беки знаеше, че е късметлийка и че спасяването на хотелския бизнес е важно. Но понякога я измъчваше неясното подозрение, че нещо липсва.
— Госпожице Ланкастър. — Обаждаше се секретарката й, Елън. — Една жена иска да ви види.
Беки погледна графика си за деня.
— Не виждам планирана среща. Дизайнерката не трябва ли да дойде в десет?
— Да, така е, но тази жена твърди, че е ваша приятелка…
— Пусни ме да вляза, Беки, надута глупачка такава! — изкрещя Шарън в интеркома.
Беки се засмя.
— Пусни я да се качи, Елън.
— Да, госпожице Ланкастър — неохотно отвърна Елън.
Ясно си представи как жената свива устни. Рупърт бе наел Елън Уидърспун. Каза, че тя е най-компетентната секретарка, която може да се намери. Но Беки не я харесваше. Беше два пъти по-възрастна от нея и скованото й държане, както и неспособността й да се пошегува, явно показваха, че и на нея не й харесва да работи за жена, и то която на години е почти колкото студентите, профучаващи покрай малкия им офис върху колелата си с размъкнати широки дрехи и бакенбарди. Беки погледна през прозореца към площад „Сейнт Алдгейт“ и видя очуканото „Рено 4“ на Шарън, паркирано до тротоара. Много се радваше, че тя е тук. Винаги когато предложеше на Рупърт да излязат с Шарън, той все се оказваше зает с нещо. Чувстваше се гузна. Макар Рупърт постоянно да повтаряше, че харесва Шарън, всъщност не се срещаха често с нея.
— Виж я ти, нейна светлост! — възкликна Шарън, нахлувайки безцеремонно в стаята, и я прегърна здраво. — И как си наконтена. Приличаш на госпожа Тачър.
— По дяволите, не е вярно! Само че на някои хора им се налага да носят костюми.
— Да, много професионално. Но какво правиш, изолирана тук? — Шарън огледа кабинета и съвсем не остана впечатлена. — Мислех, че искаш да поемеш контрол над компанията си. Така няма да спечелим революцията.
— Аз не искам революция.
— Защото си подкупена от консервативното мъжко капиталистическо потисническо крило, сестро.
— Не ми излизай с този номер, сестро.
— Имах по-добро мнение за теб. Ти си янки. Но няма да те осъждам за това. Един ден ще се присъединиш към радикалния феминизъм.
— Съмнявам се — каза Беки. — Поддържам равноправието, но не мразя мъжете.
— Защото си глупавичка. Ще се научиш.
— Да разбирам ли, че си скъсала с Джак?