Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Това не е в стила на моите реклами. По-скоро е това, което вие си мислите, че са рекламите ми, господин Гибсън. Аз използвам нетрадиционни образи, когато това ще продава продукта. Младите момичета не се интересуват от прах за пране. Майките им се занимават с прането, а те ще се почувстват изолирани от това, че някакво сексапилно момиче е наречено „различно“. Тогава те какви са, втора ръка ли?
Гибсън помръкна.
Норман се намеси:
— Лита, наистина мисля, че идеята на господин Гибън заслужава сериозно внимание.
— Не, не заслужава.
— Лита…
Тя се обърна директно към Гибсън и придружаващите го костюмирани мениджъри.
— Господин Гибсън, искате да постигнете голям успех с „Флексиклийн“, аз — също. Но това не е верният подход. Модерният стил не върши работа, когато основната група от купувачите ви са на средна възраст.
— Тогава какво ще правим? Добре позната на всички реклама? Майка, която изважда прането, помирисва го и възкликва: „О-о!“?
Лита се засмя и внезапно Гибсън също се усмихна. „Толкова е красива! Какво не бих дал за пет минути насаме“, мислеше си той. Разкошни гърди, талия, която можеш да обхванеш с длани, и дупе, което той бе смятал за изчезнало с края на четирийсетте. Тяло на стриптийзьорка, скрито под прилични дрехи. Гибсън си я представи в някой стриптийз клуб, с разпилени по голите й рамене кичури тъмна къдрава коса, с напиращи към лицето му гърди, с настръхнали зърна, може би намазани с масло, за да блестят, и само парченце черна коприна, която да скрива от погледа му малкия копринен триъгълник между краката й…
„Хмм! О, господи…“ Усети как пенисът му се надига и решително кръстоса крака. Тя говореше.
— Не. Имаме нужда от нещо уникално, нещо специално за „Флексиклийн“. Моите реклами не са непременно за модерните неща. Те са за уникалните. А вие имате нещо уникално.
Те се приведоха напред на столовете си. Норман Дойл прецени положението и преглътна забележката, която се канеше да направи. Тя го бе вбесила, но бе приковала вниманието им. Виж я ти само! Те направо нямаха търпение да чуят какво им е подготвила.
— „Флексиклийн“ е евтин. По-евтин от останалите прахове на щанда. Това по-рано е било във ваша вреда, защото са го смятали за праха на бедните. Госпожа Джоунс се срамува да не я види госпожа Робъртс, че купува „Флексиклийн“, защото може да си помисли, че госпожа Джоунс няма пари за „Тайд“.
— Тогава?
— Тогава обръщаме нещата. Вместо цената да е нещо, от което да се срамуваме, нека да я превърнем в предимство. Госпожа Джоунс вече няма да изглежда бедна, а разумна. Ето какво измислихме двамата с Илай Грийн.
Лита се пресегна назад и сложи на масата огромни листове картон с макетирани човешки фигури — сценарият им за телевизионна реклама. „Флексиклийн“ щеше да е първият им рекламен клип. А телевизията продаваше в огромни мащаби. Рекламите в списанията бяха хубаво нещо, но именно чрез телевизията се продаваха милиони екземпляри от продукта.
— Нека погледнем — обади се Майкъл Гибсън.
Седнал в дъното на масата, Хари Вайс гледаше мълчаливо. Искаше да види как ще се справи Моралес. Нямаше намерение да се намесва. Според него тя притежаваше нюх към бизнеса.
На макета имаше трийсетинагодишна жена, стиснала в ръка „Флексиклийн“. Друга жена минаваше покрай нея и избираше по-скъп прах. Първата се усмихваше и казваше, че обича да спестява пари. Втората се съгласяваше, че сметките все се трупат. Първата й намигаше и казваше: „Не и в моята къща.“ После потупваше кутията с „Флексиклийн“.
Лита се спря подробно на всеки кадър от сценария. Дори не бе успяла да стигне до края, когато Гибсън започна да потропва по масата.
— Харесва ми. Гениална е! — заяви той.
— Коя актриса ще използваме? — нетърпеливо се обади Ед Дрездън, вицепрезидентът на фирмата.
Хари си отбеляза нещо в жълтия бележник пред себе си. Трябваше да опознае Розалита Моралес малко по-добре. Това поне бе ясно.
— Мислех да се консултираме с „Фамили Моделс“. Те осигуриха интересен модел за последната реклама на „Нескафе“ — каза Хари и всички се обърнаха към него.
Лита се облегна на стола си. Сега всичко бе във властта на Хари. Нейната роля в срещата бе приключила.
Хари се отби да види Лита към пет, първия му свободен час в графика за деня. „Дохъни“ ставаше все по-търсена агенция, а Хари имаше за задача координацията в творческия отдел. Отговаряше лично пред Робърт Доуън, изпълнителния директор на агенцията. А Робърт не го интересуваше колко натоварен е Хари. Той искаше да вижда как печалбите растат. Всичко в този бизнес опираше до премиите. И цената на акциите. Лита Моралес бе добра и за двете.