Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Тогава трябва да променим политиката към профсъюзите. Да престанем да плащаме по-високи надници. Каква е продуктивността?
— Ниска. Виж, Беки, ти не разбираш добре индустриалните връзки в Англия.
— Разбирам, когато се опитват да ме изнудват! — ядоса се Беки.
— Ще прегледаш всички цифри, но може да е малко късно. Ако бе дошла тук преди три години…
— Нямах никакви права преди три години.
— Господин Траут — обърна се към него Рупърт, — защо заедно с екипа си не запознаете подробно госпожица Ланкастър с положението, а после тя ще ви зададе въпроси, ако има такива?
Той се изправи.
— Къде отиваш? — попита Беки.
— Не искам да оставам. Това е твоята компания и смятам, че вече достатъчно са се месили други хора в нея. Трябва сама да прегледаш всичко.
Намигна й още веднъж и излезе.
„Господи! — помисли си Беки. — Той наистина ме уважава. Каква разлика само!“ Обърна се към адвокатите, които го гледаха как си тръгва.
— Мисля, че лорд Ланкастър е прав. Господа, представете заключенията си. Да започнем от корабостроителниците — каза Беки.
Тръгнаха си от Феърфийлд около три следобед. Беки отиде в кухнята да си вземе нещо за обяд и завари Рупърт, седнал върху една табуретка, да пие горещ шоколад.
— Върни се при мен. Имам нужда от теб — каза тя.
— Заповядай. — Той й подаде табла с тънко нарязани филийки с шунка отгоре. — Постарах се да съм ти полезен, доколкото мога.
Рупърт я чакаше и когато Беки най-сетне приключи с документите към десет.
— Изпратих госпожа Моркамб да си ляга. Реших, че сигурно ще искаш да останеш сама.
— Да. — Тя се опитваше да не издаде чувствата си, но в очите й напираха сълзи. — Защо всичко е толкова объркано? Как са могли да съсипят така компанията на баща ми? Ще ги съдя.
— Няма смисъл. Вероятно са направили всичко по силите си. Нали все пак се опитаха да откупят „Ланкастър“ от теб?
— Сигурно си прав. — Беки се отпусна тежко на един стол. — Рупърт, ще се наложи да продам част от компанията. Нямам време да обърна нещата в своя полза. Направо ми се гади, гади ми се.
— Може би… — Той спря насред думата. — Не, не, забрави!
— Какво?
— Няма да ти хареса, а и аз не бих те винил.
— Кажи ми — помоли го тя.
Рупърт изглеждаше замислен, сякаш преценяваше нещо. „Колко е внимателен — помисли си Беки, — не иска да се меси. Толкова много ме уважава.“
— Смятам, че аз мога да помогна. Ще се наложи да напусна работата си, но имам известна репутация във Великобритания. Ако се захвана, ще свърша нещо в областта на връзките с обществеността, ще намеря финансиране, ще работя заедно с теб по продажбата на малки части от „Ланкастър“ — нищо сериозно. Мисля, че ще успея да спася компанията. Но само ако ти ми позволиш, разбира се. Тя си е твоя.
— Смяташ ли, че можеш да го направиш?
— Да. Поне ще се опитам. И ако ти поемеш ежедневното ръководство, ще сме чудесен екип. — Рупърт въздъхна доста театрално. — Просто няма да понеса семейната компания да се разпокъса.
— О, аз също. Рупърт… наистина ли би се отказал от работата си заради мен?
— Разбира се, ако ти пожелаеш. — Той вдигна длани. — Само ако ти искаш да опитаме, Беки. Ако предпочиташ да приключиш всичко и да разпродадеш компанията, напълно ще те разбера. Не те насилвам за нищо.
— Не! Много бих искала. Искам ти да ми помогнеш! — извика Беки. — Не бих могла да ти се отблагодаря за това. Не знам какво да кажа.
— Не казвай нищо. — Той я прегърна с усмивка. — Само ме целуни.
Деветнадесета глава
Беки гледаше през прозореца към виещите се улички на Оксфорд и се питаше защо не е безумно щастлива. Пролетта най-сетне бе настъпила; беше месец май, навсякъде имаше цветя и тя бе влюбена. В оксфордския офис на „Ланкастър Холдингс“ всички й бяха подчинени. Рупърт бе преобразил имиджа на компанията. Той беше в стихията си, вечеряше и черпеше с вино половината редактори на вестници в Англия, ходеше в командировки в Европа и се опитваше да наложи представата, че „Ланкастър“ все още е сила, с която трябва да се съобразяват, както се изразяваше той.
Поръчките се бяха увеличили. Рупърт й бе показал разчетите за работата, която трябваше да се свърши в йоркширските корабостроителници. Явно всичките му усилия, кратките бележки в клюкарските страници на „Файненшъл Таймс“ и „Телеграф“ даваха резултат.
Корабостроенето е ужасно скучен бизнес, а и освен това е в добри ръце, беше й казал Рупърт и й бе предложил тя да се заеме с хотелиерския бизнес на компанията.