Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Затворих очи и изпъшках и Крисчън го направи отново, но този път и аз се притиснах към него, наслаждавах се на ответния му стон. Той пак ме целуна и продължи бавното сладостно изтезание - той се търкаше в мен, аз се търках в него. И се оказа прав... изгубих се в него... до такава степен беше опияняващо, че се изключих от външния свят. Изчезнаха всичките ми тревоги. Бях там с него в този момент - кръвта кипеше във вените ми, мощно пулсираше в ушите ми и се сливаше със задъханото ни дишане. Зарових ръце в косата му, притисках го към устата си, поглъщах го, езикът ми бе ненаситен като неговия. Прокарах пръсти надолу по ръцете, гърба и кръста му към дънките му, после дръзко пъхнах жадните си длани вътре, принуждавайки го да не спира - забравила всичко друго освен нас.
- Още малко и ще ми смачкаш топките, Ана - прошепна Крисчън, откъсна се от мен и се надигна. Бързо смъкна дънките си и ми подаде станиолово пакетче.
- Ти ме желаеш, бебчо, и аз те желая ужасно. Знаеш какво да правиш.
С нетърпеливи ловки пръсти разкъсах станиола и му сложих презерватива. Крисчън ми се ухили с отворена уста и сиви очи, пълни с мъгла и чувствени обещания. Надвеси се над мен, потърка нос в моя, затвори очи и възхитително бавно проникна в мен.
Хванах го за ръцете и отметнах глава назад, наслаждавайки се на всеобхватното усещане за неговото обладаване. Той прокара зъби по брадичката ми, отдръпна се и отново навлезе в мен ■— невероятно бавно, невероятно сладостно, невероятно нежно -тялото му се притисна към моето, лактите и дланите му бяха от двете страни на лицето ми.
- Караш ме да забравя всичко. Ти си най-доброто лекарство -промълви Крисчън, като се движеше мъчително бавно.
- Моля те, Крисчън, по-бързо - прошепнах. Исках още, веднага.
- О, не, бебчо, трябва да е бавно. - Той ме целуна сладостно, нежно ухапа долната ми устна и заглуши с устата си тихите ми стонове.
Плъзнах ръце към косата му и се оставих на неговия ритъм, докато тялото му бавно и сигурно се издигаше все по-високо и после бързо и силно се спускаше в мен.
- О, Ана - изпъшка Крисчън, когато свърши, произнасяше името ми като благослов.
Главата му лежеше върху корема ми, ръцете му прегръщаха тялото ми. Пръстите ми бяха заровени в рошавата му коса. Нямах представа колко дълго сме лежали така. Беше много късно и бях ужасно уморена, ала исках да се наслаждавам колкото може повече на ведрата възбуда от любенето с Крисчън Грей, защото тъкмо това бяхме направили: нежно и сладостно се бяхме любили.
И двамата бяхме изминали дълъг път за изключително кратко време. Трудно можех да го осмисля. Всичките му перверзни ми пречеха да виждам неговото простичко, честно пътуване с мен.
- Никога няма да ти се наситя. Не ме оставяй - прошепна той и ме целуна по корема.
- Никъде няма да ходя, Крисчън, и това ми напомня, че исках да те целуна по корема - измърморих сънено.
Той се ухили.
- Вече нищо не ти пречи, бебчо.
- Май не мога да помръдна... толкова съм уморена.
Крисчън въздъхна, неохотно се премести и придърпа завивките върху нас. Надигна се на лакът и впери в мен сияещите си влюбени очи.
- Заспивай, бебчо. - Целуна ме по косата, прегърна ме и аз се унесох.
г
Отворих очи и светлината в стаята ме накара да примигам. Бях замаяна от недоспиване. „Къде съм? А, в хотела...“
- Здрасти - прошепна Крисчън и ми се усмихна нежно. Лежеше до мен върху завивките напълно облечен. Откога ли? Наблюдавал ли ме беше? Изведнъж изпитах невероятно силен срам и се изчервих под погледа му.
- Здрасти - отвърнах, признателна, че не лежа по корем. - Откога ме гледаш?
- Мога да те гледам как спиш часове наред, Анастейжа. Но сега съм тук само от около пет минути. - Той се наведе и нежно ме целуна. - Доктор Грийн скоро ще пристигне.
- О! - Бях забравила за неговото неуместно посредничество.
- Добре ли спа? - попита Крисчън. - Така ми се стори, както си похъркваше.
„Ох, този игрив и закачлив господин Петдесет нюанса!“
- Аз не хъркам! - Нацупих му се.
- Разбира се, че не хъркаш - ухили ми се Крисчън. Бледата линия червило още си личеше около шията му.
- Взе ли душ?
- Не. Чаках теб.
- О... добре. Колко е часът?
- Десет и петнайсет. Сърце не ми даваше да те събудя по-рано.
- Нали ми каза, че изобщо нямаш сърце?
Той се усмихна тъжно, но не отговори.
- Има закуска - палачинки с бекон. Хайде, ставай, че вече започвам да се чувствам самотен. - Крисчън ненадейно ме плесна по дупето, карайки ме да подскоча, и стана от леглото.
„Хмм...“ Неговият тип проява на нежност.
Докато се протягах, установих, че цялото тяло ме боли... несъмнено резултат от много секс, танци и клатушкане върху скъпи обувки на високи токчета. Измъкнах се от леглото и тръгнах към разкошната баня, като размишлявах за събитията от предишния ден. Преди да се върна в стаята, си облякох един от невероятно пухкавите халати, които висяха на месингова закачалка в банята.