И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Преглеждал е папките да провери дали съм променила нещо в случая „Милър“.
— Не ме е уведомил.
Напрежението растеше.
Ала Овърби го разсея с усмивка:
— Не се безпокой, Катрин. Ще се поровят и ще прекратят разследването. Няма от какво да се притесняваш.
Дали знаеше нещо?
— Защо смяташ така, Чарлс? — нетърпеливо попита тя.
— Защото е невинна, естествено — изненадано отвърна той. — Майка ти не би наранила никого. И ти го знаеш.
Данс се върна в „Женското крило“. Влезе в кабинета на агент Кони Рамирес — ниска, пищна жена с латиноамериканско потекло с черна като катран коса. Четирийсет и една годишната Рамирес беше най-поддържаната жена в местното управление и един от най-тачените агенти в Бюрото. Предлагаха й високи постове в щабквартирата на Бюрото в Сакраменто — от ФБР също се опитваха да я привлекат, но родът й беше пуснал дълбоки корени тук (предците й бяха местни фермери) и никой не можеше да я откъсне от родната земя. Бюрото на агент Рамирес беше съвсем различно от нейното — подредено и безупречно чисто. По стените имаше доста снимки, но най-големите бяха на децата й — три изпънати като пружини момчета — и на Рамирес и съпруга й.
— Здрасти, Кони.
— Как е майка ти?
— Можеш да си представиш.
— Ама че глупост са измислили — каза тя с едва доловим мелодичен акцент.
— Всъщност дойдох да те моля за услуга. Голяма.
— Каквото е по силите ми. Знаеш.
— Наех Шийди.
— А, трепачът на ченгета!
— Но ми трябват някои подробности. Помолих Хенри да разгледам списъка с посетители в болницата от деня, когато Хуан умря, но той твърдо отказа.
— Как така? Нали сте приятели?
— Харпър го е наплашил.
— Искаш да опитам аз? — разбиращо закима Рамирес.
— Ако може.
— Ще поема натам веднага, щом разпитам този свидетел. — Тя почука по папката с документи за нашумелия случай с наркотици.
— Нямаш равна.
— Представям си как бих се чувствала на твое място. Ще отида в болницата и ще стисна Харпър за гушата.
Заплашителният тон на Рамирес извика усмивка по лицето на Данс. Запъти се към кабинета си. Телефонът й иззвъня. Видя надписа „Шерифство“. Надяваше се да е О’Нийл.
Не беше. Полицаят се представи и продължи:
— Агент Данс, опасявам се, че имам лоша новина.
18.
Джеймс Чилтън отдъхваше от кръстоносния поход срещу корупцията и пороците.
Помагаше на приятел да се нанесе в новия си дом.
След разговора с полицая от шерифството Катрин Данс се обади у Чилтън и Патриша я упъти към това скромно, бежово калифорнийско ранчо в покрайнините на Монтерей. Данс паркира до товарния камион, извади слушалките от ушите си и слезе от колата.
Потен, в джинси и тениска, Чилтън тътреше голям фотьойл по стъпалата пред къщата. Мъж с шорти и памучно поло мъкнеше купчина кашони. Табела в предния двор съобщаваше: „Продадено“.
Чилтън слезе по стъпалата и тръгна към алеята, оградена с бордюр и саксии с цветя. Приближи се до Данс, избърса чело и кимна извинително към прашната си длан.
— Пат ми се обади, агент Данс. Пак ли има проблем с интернет адресите?
— Не. Получихме ги. Благодаря. Идвам за друго.
Мъжът с полото застана до Чилтън, измервайки Данс с дружелюбен, любопитен поглед.
Чилтън го представи. Казваше се Доналд Хокън.
Прозвуча й познато. После си спомни, че го е срещала в блога на Чилтън в рубриката „На домашния фронт“. Раздел „Лични новини“. Чилтън съобщаваше, че Хокън се връща в Монтерей след престой в Сан Диего.
— Ден за пренасяне — каза тя.
— Агент Данс разследва случая, свързан с форума на „Чилтън Рипорт“ — обясни блогърът.
Хокън — с поддържана фигура и приятен загар — кимна съчувствено.
— От новините научих, че още едно момиче е пострадало.
Тя само поклати глава, както винаги нащрек да не даде излишна информация дори пред загрижени граждани.
Блогърът обясни, че семействата са били много близки допреди няколко години. Жените им организирали събирания, мъжете редовно ходели на голф — на анемичното игрище в Пасифик Гроув и при по-специални случаи, на „Пебъл Бийч“. Преди три години Хокън се преместил в Сан Диего, но наскоро се оженил повторно, решил да продаде компанията си и да се върне.
— Ще ми отделите ли минута-две? — попита Данс.
Хокън се запъти към камиона, а Чилтън и Катрин — към служебната й „Краун Виктория“. Чилтън застана очаквателно, задъхан от пренасянето.