Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
Седнах във фотьойла срещу него. Той наля коняк в чашите и каза:
— За нас, Ладенце.
Кимнах и изпих питието си. След няколко минути Льоша започна да скучае, защото на него поначало винаги му беше трудно да разговаря с мен, а пък сега аз си отварях устата с видимо нежелание, седях насреща му и се усмихвах. На няколко пъти той понечи да стане, но нещо го възпираше и най-вероятно това беше съмнението в собствените му сили. Макар Льоша да минаваше за женкар, мадамите не се отзоваваха много ласкаво за достойнствата му. Страхуваше се да не се изложи, но не му се искаше и да отстъпи. Общо взето в момента той страшно приличаше на лисицата от известната басня. Както казваше Таня — хем сърби, хем боли, хем мама не дава.
Когато най-сетне като че ли събра сили и се насочи към мен, на стълбите се появи Ирина и развеселено каза:
— Здрасти. А пък аз не знаех, че имаме гости.
Льоша изненадано се обърна и заяви с известна обида:
— Мислех, че си сама…
— Никога не ходя никъде сама. Мъжът ми не ме пуска, ревнив е…
— Чувал съм — кимна Льоша и като че ли се успокои. — А твоята приятелка рано ли си ляга?
— Аз изобщо не си лягам нощно време — изсмя се Ирина и си наля коняк.
— Така ли? Нощем трябва да се спи, казват, че е полезно за здравето. — Ние продължихме да си седим и да си разменяме такива шегички. Ирина разглеждаше госта. Льоша се опитваше да разбере какво става, а аз очаквах мъжлето си.
Все пак първи се появиха Таня и Славик. Вова остана в колата, тъй като се страхуваше да се мерне пред очите на приятелчето си, преди да е настъпило нужното време. Таня влезе, захвърли в движение коженото си палто в ръцете на своя придружител и зачурулика:
— Я, пълна къща с гости. Добре ли си почина, радост моя?
— Прекрасно — кимнах аз.
— Сутринта ще идеш ли да караш ски?
— Ако проявя воля. Нали знаеш, че имам навика да спя до късно.
Славик закачи дрехата на Таня и своята в антрето, влезе в стаята, стисна ръката на Льоша и изпи чаша коняк. Моисеев не разбираше какво става и се мръщеше, защото сценарият му за вечерта най-неочаквано се промени. Но не се страхуваше от нищо. Приятелското събиране, което смени любовната среща, малко го дразнеше, но общо взето всичко беше нормално. И в този момент се появи Лома. Ужас можеше да обземе човек, щом го зърне. Вратата се хлопна, той направи крачка напред, търсейки ме с очи, видя, че седя цяла и невредима в компанията на четирима души, и малко се посмути, но моментално забеляза Льоша, вирна злобно глава и забравяйки да се съблече, тръгна към масата. След него се появи Костя и застана до вратата, за да наблюдава оттам развитието на събитията. На лицето му блуждаеше усмивка и той изглеждаше изключително доволен.
— Какво търсиш тук? — кресна Лома, насочвайки се към приятеля си. Льоша се изправи и отвърна с насмешка:
— Минавах наблизо и се отбих…
— При жена ми, докато аз не съм вкъщи, така ли?
— Глупости… — подсмихна се Льоша, но вече започна да схваща накъде отиват нещата, ядоса се и постъпи крайно необмислено и погрешно. Облещи очи и злобно заговори: — Какво ти става, Ломе?
Лома пое дълбоко въздух и каза няколко думи, които не звучаха литературно, но бяха много достъпни по смисъл. От изказването му стана ясно, че Моисеев по принцип и завинаги повече няма да има нужда от жени. Лома ритна масата, тя излетя във въздуха и с трясък се приземи обратно, а ние веднага разбрахме, че мъжлето ми е получило пристъп на бяс, който никой дори и не бе мечтал да преживее. И, разбира се, най-малко от всички бе мечтал Льоша. Той познаваше Лома отдавна, затова малко се постресна и явно от уплаха си навреди още повече.
— Ломе, ама тази кучка сама ми даваше ишарети…
Лома пусна ризата му, леко блъсна приятелчето си към дивана и с кротка нежност се поинтересува:
— Сериозно ли говориш?
Изненадващото спокойствие на Лома вкара Льоша в заблуждение.
— Да…
— Тя ли те повика тук?
Под погледа на Лома Льоша започна да се върти на мястото си, но не дръзна да излъже:
— Не.
— Аха! Значи сам си дошъл.
— Ломе, аз…
— Не бързай, не бързай, ей сега ще ми разкажеш всичко… Да не би пък да те е канила друг път?
— Не — повтори Льоша.