Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Глава 13
Петък, 24 декември 1965 г.
Дездемона сбърчи нос и си каза:
— О, боже! Пак замириса на канализация от климатика. — За миг се почуди дали да почука на вратата на хазяина си, като слиза надолу, но после реши да не го прави. Той и без това не беше доволен от полицейското присъствие в сградата и бе започнал да намеква, че може би е най-добре Дездемона да си намери нова квартира. Ще понесе миризмата, за да няма нови конфликти.
Когато отвори пътната врата, острата воня на фекалии я удари в носа, но тя престана да я забелязва. Виждаше само почернялото сгърчено лице на Чарли, полицая, който обикновено беше нощна смяна в четвъртък. От позата, в която лежеше, ставаше ясно, че се е борил отчаяно, ръцете и краката му бяха разтворени, но лицето, лицето… Беше подуто, езикът му се подаваше навън, очите му бяха изхвръкнали. Част от нея искаше да крещи, но така щеше да се прояви като типична жена, а Дездемона беше посветила половината си живот да доказва на света, че е равна на всеки мъж. Хвана се за касата на вратата и се насили да остане неподвижна, за да е сигурно, че може да се държи на краката си. Очите й се напълниха със сълзи, които се стекоха по лицето й. О, Чарли! „Какво скучно дежурство“, беше й казал веднъж, когато я помоли за книга. Беше изчел всичко интересно в общинската библиотека, а то не беше много. Нещо на Реймънд Чандлър или Мики Спилейни? Но най-доброто, което можеше да му предложи, беше Агата Кристи, а той не я хареса и не я разбра.
Така, овладя се. Дездемона пусна касата и започна бавно да се обръща, за да се върне при телефона. Тогава забеляза голямо парче хартия, закрепено на прозореца, през който влизаше светлина на горната стълбищна площадка. Гарвановочерни букви върху ослепително бяла хартия, безупречен печат.
ТИ СИ ПРЕДАТЕЛКА,
И ПЪЛНО КУКУ!
ТОЗИ ЖАБАР
НЕ Е ОТЕЛО.
НО ЩЕ ТЕ ХВАНА!
ДОТОГАВА — ТРЕПЕРИ!
— Кармайн — каза спокойно, когато той се обади. — Имам нужда от теб. Чарли е мъртъв. Убит. — Преглътна и вдиша продължително. — Точно пред вратата ми. Моля те, ела!
— Още ли е отворена? — попита той, също толкова спокоен.
— Да.
— Тогава я затвори, Дездемона, веднага.
Никой от полицаите зад бюрата не беше виждал Кармайн Делмонико да бяга, но този път той летеше. Ейб и Кори подтичваха зад него с палтото му, шапката и шала. Не мина и минута и Патрик О’Донъл се нареди зад тях.
— Охо! — каза сержант Лари Д’Аглио на помощника си. — Лайната летят към вентилатора от всички посоки.
— Не и в такава сутрин — отвърна помощникът му. — Прекалено е студено.
— Удушен е със струна от пиано — каза Патрик. — Бедният човек! Борил се е, но са били инстинкти. Надянал е примката на врата му, преди да се усети какво става.
— Примка ли? — попита Кармайн и се извърна от бездарния стих на прозореца.
— Никога не съм виждал такова нещо. Примка от едната страна и дървена дръжка от другата. Промушваш дръжката през примката, отстъпваш и дърпаш с всичка сила. Чарли не е успял да го докопа.
— И след това хладнокръвно е оставил бележка — виж, Патси! В идеалната среда на прозореца, как я е закрепил там?
Патрик погледна и остана изумен.
— Господи!
— Е, Пол ще ни каже, когато я свали. — Кармайн изправи рамене. — Време е да почукам на вратата й.
— Как беше, когато се обади?
— Във всеки случай не говореше несвързано. — Почука и извика високо. — Дездемона, Кармайн е! Пусни ме да вляза.
Лицето й беше сгърчено и побледняло, ръцете й трепереха, но се владееше. Нямаше извинение да я прегърне и да се опита да я успокои.
— Ама че отвличане на вниманието! — каза.
— Да, вдигнал е летвата. Какво имаш за пиене?
— Чай. Аз съм англичанка, ние не пием коняк. Само чай. Направен по правилния начин, от листенца, не от торбички. Холоуман е доста цивилизовано място. Има магазин за чай и кафе, където намерих „Дарджилинг“. — И го поведе към кухнята си. — Направих, когато чух сирените.
Нямаше големи чаши, а малки ръчно рисувани порцеланови чашки с чинийки. Чайникът беше облечен в нещо, което приличаше на парцалена кукла на Доли Варден, чучурът и дръжката се подаваха от двете страни на богат кринолин с волани. Мляко, захар, дори бисквити. Е, може би педантичното придържане към домашните ритуали е нейният начин да покаже, че е силна. Справя се.