Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Значи специално го бяха нацелили и знаеха къде живее.
Все още не му беше ясно за кого работят и — нещо по-важно в момента — колко души има в линейката с него. Предположи, че са трима — Блонди, шофьорът и човекът, на когото младежът се беше усмихнал. А може би и четвърти в кабинката при шофьора. Беше ясно обаче, че са добре обучени и разполагат със средства.
Линейката зави и Питър усети как количката се наклони на една страна, но спирачките я задържаха. Слава богу, от движението ремъците се охлабиха и можа да извади лявата си ръка. Опипом потърси ръчката, с която се отключваха колелата й. След няколко минути тайно шарене с пръсти я намери и здраво я хвана.
Пресечките отминаваха и Питър почти се отчая, че ще улучи подходящия момент, когато усети как центробежната сила отново ги засмуква, докато линейката взема друг завой. В най-горната точка на поднасяне той натисна ръчката. Количката се блъсна в коленете на Блонди, а после отиде на другата страна. Питър освободи дясната си ръка и когато Блонди падна върху него, сграбчи глока му. Докато младежът се опитваше да се изправи, той го фрасна по слепоочието.
Спътникът на блондина се появи в полезрението му и посегна да го удари. Питър стреля и тежкото туловище на мъжа се стовари върху задната врата. Питър разкопча бързо ремъците и слезе от носилката.
Линейката намали скорост — вероятно шофьорът й беше чул изстрела. Без да губи време, Питър прескочи двете тела, дръпна вратата и скочи. Удари се в земята и се претърколи, но силите му се бяха изчерпали и едва се изправи на колене.
Линейката спря след няколко метра. Шофьорът изскочи от нея и се затича към него. Питър знаеше, че глокът е последният му шанс, но го беше загубил при падането. Огледа се отчаяно и го видя в канавката, ала шофьорът го стигна, преди да има шанс пълзешком да се добере до оръжието.
По тялото му се посипаха удари. Не му бяха останали сили да се защитава или да им отвърне. Пред очите му избухнаха ярки петна и започна да го обвива мрак. Помъчи се да не губи съзнание, но каузата му беше обречена.
Отчаянието му можеше да се сравни само с това на удавника, който за последен път изплува и после потъва във водата. Не си беше представял подобно неочаквано и пълно поражение. И изведнъж сред ударите, концентрираната болка и преди да го залее последната вълна, по лицето му мина прохладен ветрец. Слънцето. Миризмата на изгорели газове от ауспуха на мотоциклет.
И лице, неясно и замазано като тъмен облак, което изникна в ограниченото му полезрение.
— Спокойно, шефе, още не си мъртъв.
15
В окъпаното в роса утро Джалал Есай тръгна на разходка из криволичещите крайморски улички на Кадис. Денят беше ясен и само на юг се белееха няколко облачета. Свежият въздух миришеше на сол и водорасли. Няколко лодки се носеха по вълните с издути от вятъра платна. Щорите на доста от туристическите магазинчета бяха спуснати като решетките на замък и Есай долови в това меланхоличния полъх, който повява над морските градчета през зимата.
Внимателно си избра къде да седне. Подмина няколко заведения, близко разположени до дома на дон Фернандо, и се отби в кафенето с бяло-синята тента с извезана котва. Настани се на кръгла масичка на втората редица от тротоара и си поръча закуска.
Край него като гигантски насекоми преминаваха велосипедисти и от време на време с грохот профучаваше някой камион, но поради ранния час тротоарите бяха пусти. Донесоха му кафето и сладкиша. Пробва го — кафето беше добро, затова му добави само малко мляко. После отхапа от вкусния сладкиш, облегна се и пое влажния въздух в дробовете си.
Зае се с всекидневния си ритуал — прегледа на плановете си. Всеки ден изникваха нови неща и се налагаше да се внасят съществени промени. Беше все едно да редиш пъзел, който съвсем леко се променя всеки път, когато го погледнеш. Причината обикновено беше човешкият фактор — волно или неволно въвлечените в деянията му хора. Твърде често реакциите им бяха непредсказуеми и затова се налагаше внимателно да ги следи. Беше изморителна работа, която си струва да се върши само ако възнаграждението е достатъчно добро или води до желания резултат. В случая, реши Есай, бяха налице и двете условия.
За съжаление невинаги е възможно да контролираш всеки. Естеван Вегас например беше стар приятел на дон Фернандо, но не означаваше нищо за Есай. Виж, Борн беше константа в плановете му. Вроденото чувство за чест на американеца го правеше предсказуем в ситуации на живот и смърт, а сегашната беше точно такава. Бенджамин Ел-Ариан най-после беше направил твърде грешен ход, като възложи на Борис Карпов да убие Борн, тъй като не разбираше, че сблъсъкът между двамата е с непредсказуем и вероятно напълно неочакван изход. Ел-Ариан не познаваше Борн, както го познаваше Есай, всъщност дори никак. Есай разчиташе на този фактор точно толкова, колкото се надяваше и че Борн ще доведе Вегас и жената от Колумбия.