Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Случи се няколко седмици след обрязването ми в Истанбул. Раната беше заздравяла и аз отново бях започнал да играя на улицата. Сигурно е било през есента. Помня, че листата на дърветата капеха и пътищата бяха разкаляни. До къщата ни имаше канал. Никога не се къпехме в него. Водата беше мръсна, вонеше. Хората изхвърляха в него какво ли не. Консервни кутии, бутилки, кашони, пластмаса, брошури с комунистическа пропаганда. Веднъж някой намери пистолет на брега.
От ден се разхождах безцелно покрай канала и си мислех за пистолета. На кого ли беше? На някой, обрал банка? Или на убиец? Дали полицията го бе намерила? Явно съм бил погълнат от мислите си. Иначе щях да ги забележа и да сменя посоката. Или да се скрия в някой храст, докато отминат. А аз взех, че се изправих точно пред тях. Бяха три момчета. Няколко години по-големи от мен.
— Я вижте кой е тук. Малката Червена шапчица е тръгнала на разходка.
— Къде е майка ти, Искендер? Не е ли с теб?
Аз поклатих глава.
— Все ти вика „Султане“ — каза първото момче. — И разни кюрдски тъпотии.
— Той е султан на бордеите!
Първото момче, което стоеше в средата и очевидно им беше главатар, не се включи в заяждането. Наблюдаваше ме. Изглеждаше притеснен за мен, дори смутен от поведението на приятелите си. Изтълкувах го погрешно като знак и пристъпих към него. Към своя защитник.
— Вярно ли е, че си избягал, за да не те обрежат? — попита главатарят. — Покатерил си се на дърво.
Сигурно съм изглеждал възмутен. Откъде ли знаеха? Кой им е казал?
— Така говорят хората — уточни той, сякаш разчел мислите ми.
— Е, и какво стана? Обрязаха ли те, или не те обрязаха?
— Обрязаха ме — отговорих аз и чух малодушието в гласа си.
— Твърди, че го били обрязали — заяви тарторът. — Но можем ли да му вярваме?
Събориха ме на земята. Смъкнаха ми панталона. Аз крещях колкото ми глас държи.
— Какво е това тук? Такова малко? Като бакла. Нищо чудно, че е избягал, явно е загубил доста при обрязването.
— Но не са го направили както трябва — допълни главатарят. — Я да довършим работата.
Дали държеше джобно ножче? Или само така ми се стори? И досега не съм сигурен. Единственото, което помня, е, че се напиках.
— О, не. Сега Султана трябва хубаво да се измие — каза тарторът.
Изуха ми панталона, после и бельото, чорапите и обувките. Хвърлиха всичко в канала.
— Иди и ги вземи. Или пък се прибирай в тоя вид, нека всички ти видят баклата.
Тръгнаха си. Но не вярвах, че са си отишли завинаги. Седях там, обвил ръце около коленете си, клатех се бавно и чаках да изскочат от храстите и да ме нападнат. Не знам колко часа са минали. Мръкна се. Започна да ръми. Не забелязвах.
От мрака изникна майка ми заедно с две съседки. Явно ме търсеше навсякъде. Откъде беше разбрала, че съм на канала, единственото място, на което ми беше забранила да ходя сам? Не ме попита нищо. Зави ме с шала си, заведе ме у дома, изми ме, среса ме и ми облече чиста пижама.
— Готово — каза. — Пак приличаш на султан.
След десет дни вече имах своя банда. Нищо особено. Всичко на всичко петима. Но ми бяха верни до гроб. Циганчета, с които никой не искаше да дружи. Не си поплюваха. Пушеха. Събираха каквото им се изпречи пред очите: капачки от бутилки, алуминиево фолио, аерозолни опаковки. Не им пукаше за нищо.
Набихме другите две момчета, но не докоснахме главатаря. Исках да се изнерви. Да не знае дали и кога ще му се нахвърля. Но после се случи първата сериозна разправия с баща ми. Случката с коча. Бях се зарекъл никога вече да не проявява малодушие и си удържах на думата.
Една неделя сутринта на вратата у нас се позвъни. Мама отвори. На прага стоеше разплакана жена. Каза, че предния ден някаква банда маскирани момчета нападнали сина й. Били го хвърлили в мръсния канен. Щял да се удави, добре че намерил дъска, тя го спасила. Не знаел да плува. Жената каза, че тези момчета, тези гангстери били накарали сина й да си пие урината. И питаше, и не питаше дали майка ми знае нещо, защото синът й не бил споменал имена.
Чух как мама я кани в кухнята — рече, че съжалява за сина й. Почерпи я чай и резен сладкиш. Но жената отказа.