Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Понякога се налага да обслужвам и себе си — ухили се едрият мъж. — Но отскачам на север главно за да видя как живее другата половина от света… — „Север“ в речника на Рубине беше всичко, което се намира отвъд Бока Рейтън. — Ами ти? Какво правиш тук точно в разгара на риболовния сезон? Клиентите сигурно чакат на опашка на пристана!
— Семейни проблеми. Племенницата ми е много болна.
— Съчувствам ти, compadre — сложи ръка на рамото му Раф. — Мога ли да помогна с нещо?
— С един бъбрек за трансплантация, който трябва да е съвсем здрав, а освен това и съвместим с организма й…
— Докато бях кмет, много хора ме мислеха за магьосник — въздъхна здравенякът. — Но не и в тази област. Съжалявам…
— Забрави. Това си е моя грижа.
— Къде си отседнал?
— Още не знам — отвърна Кроукър и механично опипа връзката ключове в джоба си. После изведнъж взе решение:
— Всъщност ще използвам къщата на една приятелка в Ел Портал…
— Хубав квартал — усмихна се с одобрение Раф. — Има история, има стил, но най-вече има душа. — По лицето му пробяга тъжна гримаса: — На деветдесетте години им липсва стил и душа… Те са една огромна помийна яма, която поглъща всичко колоритно от петдесетте, шейсетте, седемдесетте и осемдесетте. И го рециклират така, че заприличва на лош сън. Схващаш ли мисълта ми? Дрехи, музика, младежки лафове, дори начин на почивка. Видеоигрите се завръщат, кеглите също… При това на изключително ниско технологично ниво. Бийт поезията възвърна статута си на трагична хипарска библия, кафенета и кръчми забравиха горещата афро-музика. Това ме кара да мисля, че е време да извадя от нафталина стария Керуак8… — Рубине се разсмя. Имаше рядката дарба да се смее от сърце, топло и заразително. Дарба на политик…
После усмивката му помръкна:
— Но има и по-лоши неща… Наркоманията се възражда, особено употребата на хероин. — Погледна го и мрачно поклати глава: — Като се замислиш за всичко това, веднага схващаш, че става въпрос за една инвазия срещу културните ни ценности…
Напуснаха хладната сянка на търговския център и се потопиха в топлия, натежал от влага и ослепително слънце въздух на крайбрежната улица. Насочиха се към паркинга. Кроукър се колебаеше дали да замесва някого в нововъзникналата ситуация с адвоката Махур. Отчаяно се нуждаеше от информация, а до него крачеше човекът, който беше подвижен справочник на всичко свързано с хора и събития в Южна Флорида. По време на кметския си мандат в Маями Раф Рубине беше имал достъп до поверителна информация, засягаща не само столицата, но и целия щат. В неговия случай „достъп“ означаваше, че познава дори калта под ноктите на всички по-важни личности във Флорида, а вероятно и на доста хора в Централна и Южна Америка…
Навалицата намаля.
— Искам да те питам нещо — реши се накрая.
— Казвай.
— Познаваш ли адвокат на име Марселус Рохас Диего Махур?
В очите на Рубине се появи тревога.
— Хей, compadre, това обикновено любопитство ли е, или нещо по-особено?
— Второто.
Той облиза устните си.
— В такъв случай трябва да те попитам в какво си се забъркал… — В очите му имаше любопитство и някакво особено напрежение.
— Още не съм сигурен — призна Кроукър. — Но ти не отговори на въпроса ми. Какво знаеш за тоя тип?
Рубине насочи поглед към далечния край на улицата — там, където служители на фирмата Ти Джи Ай паркираха колите на клиентите си.
— Въпросният адвокат е известен с добрите си отношения с колумбийските наркобосове, но не с тези, които наскоро бяха спипани при съответната вестникарска шумотевица. Клиентите му са изключително дискретни, все едно, че ги няма. Дори професионални сплетници като „Твърда корица“ не подозират, че тези момчета живеят на грешната земя…
— Което ще рече?
— Което ще рече, че клиентите му са защитени на толкова високо ниво, че ако си покажеш носа там, моментално ще ти го размажат… А ако проявиш глупостта да задаваш прекалено много въпроси, ще те отнесат на носилка и имаш всички шансове да бъдеш забравен завинаги…
Кроукър се замисли върху чутото, после вдигна глава:
— А да знаеш нещо за човек на име Хуан Гарсия Барбачена?
— Не ми говори нищо — отвърна Рубине. Каза го прекалено бързо, нещо в очите му не съответстваше на равнодушния тон.
— Нали ще ми кажеш, ако чуеш нещо за човек с това име?
Сините очи останаха непроницаеми. Още един от триковете на политиците.
8
Джак Керуак (1922–1969) — американски писател от канадски произход, смятан за духовен баща на бийт поколението, написал известния в цял свят бестселър „По пътя“. — Б.пр.