Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Разбира се, compadre.
— Хей, Раф! — извика изгубил търпение. — Това съм аз, твоят приятел Лю! Бъди така добър и изключи машината за фъшкии!
— Каква машина, какви ги дрънкаш?
— Онази същата, на която има табелка с твоето име!
— Май прекаляваш, compadre!
— Извинявай, Раф — овладя се Кроукър. — Просто съм много притеснен…
— От какво? — Върху лицето на Рубине се изписа искрена загриженост. — Чуй ме, Лю… Преди време ти ме защити с гърдите си, а аз не забравям такива услуги… Ще направя всичко възможно да те измъкна от тежката ситуация, каквато и да е тя. Кажи само една дума и…
— Барбачена — прекъсна го решително. В яркосините очи се появи непонятно вълнение.
— Не те съветвам да се забъркваш с този човек, Лю…
— Страхувам се, че нямам друг избор.
— Наистина ли?
— Да, за съжаление…
Рубине замълча, тъй като наблизо се появи двойка възрастни хора с бели коси и бели маратонки, които бавно и някак мъчително се влачеха към колата си. После, очевидно изгубил търпение, дръпна Кроукър под сянката на редицата палми, които разделяха паркинга.
— Сигурен ли си, че знаеш какво вършиш, compadre? — попита.
В момента той не беше в състояние да слуша разумни съвети и предупреждения дори от човек като Рубине. Просто не можеше да си го позволи. Животът на Рейчъл висеше на косъм и ако премахването на някой си Хуан Гарсия Барбачена действително се окажеше единственият начин да спаси този живот, той щеше да го направи! Разбира се, Джени Марш може би щеше предложи и други възможности по време на предстоящата вечеря… Или пък някой от колегите на доктор Стански щеше да открие нужния бъбрек… Веднага обаче си даде сметка, че шансовете са нищожни, а ходът на събитията се развива в друга посока, независимо дали това му харесва или не… Ако довечера Джени Марш прецени, че документацията на органа е валидна, той ще се свърже с Махур и ще приеме офертата му… Времето на Рейчъл изтичаше…
— Направи ми услуга, Раф — меко промълви той. — Разкажи ми какво знаеш за този човек и толкоз!
Рубине се огледа. Ограденият с дървета паркинг беше все така оживен под ослепително яркото слънце.
— Това съвсем не ме прави щастлив, Лю — промърмори той. — И никаква услуга няма да ти направя…
— Приемам, че е така.
Рубине го придърпа по-навътре сред дърветата. Щъкащите напред-назад по асфалтовите алеи на паркинга коли приличаха на гладни акули сред коралов риф.
— Барбачена е жив дявол, Лю! — рече с въздишка. — Под контрола му се намират много неща, наркотрафикът е само едно от тях… Нали помниш какво ти казах? — Хероинът пак излиза на мода… И това е големият шанс на Барбачена. Той отдавна поддържа тесни контакти с най-големите нелегални лаборатории на Далечния изток, които преработват опиум в чист хероин. В същото време е напълно незабележим — един от онези типове, които сякаш не съществуват…
— Означава ли това, че има високопоставени приятели?
— Точно това означава.
— Ясно. Кои са те?
— Политици, цели правителства. Известен е като специалист по потушаване на недоволства, бунтове, революции. Особено там, в Латинска Америка… Към него се обръща всеки, който има нужда от оръжие.
— Разбирам — проточи Кроукър.
— Хей, Лю! — разтревожено го изгледа едрият мъж. — Познавам този твой поглед! Така гледаше, преди да тръгнеш по дирите на онези мутри, които ме изнудваха. По дяволите, човече! Май работата наистина е сериозна! — После отново се огледа и понижи глас: — Барбачена поддържа тесни връзки с бунтовнически водачи, дисиденти, генерали и самозвани диктатори. Те го коткат, тъй като той е основният им доставчик. Споделят тайните си планове с него, а той ги предава на съответното правителство. В замяна получава пълни и безусловни протекции. Върши каквото му хрумне, а официалните власти се обръщат на другата страна… Дори му продават оръжие срещу процент от печалбата, който се пуска под масата. И защо да не го правят? Барбачена си взема своето, но и те забогатяват, при това бързо и чисто… Така стават нещата, Лю…
Кроукър дълго мълча. По гърба му се плъзна хладна капчица пот.
— Някой иска да ликвидира този човек, Раф — промълви най-сетне. — Много го иска…
— Не съм изненадан — изсумтя Рубине. — Враговете на Барбачена са толкова много, че биха могли да се обединят в отделна държава. А той самият е заслепен от могъществото си, напълно в плен на илюзията за своята недосегаемост… Отдавна е забравил, че никой на този свят не е недосегаем…
Кроукър изчака друга двойка възрастни туристи да се отдалечат по посока на колата си и попита:
— Раф, имаш ли представа кой може да е поръчал убийството му?