Портата на дявола

Такагава сложи ръка на рамото на сина си, като го спря насред изречението.

– Остави телефона, сине!

– Но този мъж може да е опасен – каза Рен. – Виж как се отнася с теб.

– Не – каза уморено Такагава. – Аз се отнесох зле с него. Той е прав да дойде тук. Аз съм просто засрамен, като буболечка, скрита под камък.

От телефона на Рен се чу глас:

– Рен, тук е охраната. Имате ли нужда от нас? Отвън сме. Рен погледна баща си, който пак се вгледа в металната табелка.

– Ако не беше този човек – каза Такагава, – щях да умра в пламъците преди трийсет години, когато корабът ми потъна. Никога нямаше да видя лицето ти. Майка ти те роди, докато аз бях в морето, и още нямах твои снимки.

Такагава оглеждаше почернялата табелка. Беше я дал на Дърк в знак на благодарност, задето беше спасил и него, и още хора от екипажа му. Погледна към дясната си ръка – изпод ръкава се виждаше изгорена и почерняла кожа, която, както Дърк знаеше, стигаше чак до лакътя.

– Всичко наред ли е? – чу се от телефона. Рен вдигна апарата към устата си.

– Да, фалшива тревога.

Затвори и се вгледа за миг в Пит. Пое си дъх и се поклони учтиво.

– Моите извинения!

– Син, който защитава баща си, няма за какво да се извинява – отвърна Дърк.

Рен Такагава се изправи и дръпна стола си, като предложи на Дърк мястото до баща си.

– Аригато – каза Дърк и седна.

Мениджърите на хедж фондове и другите присъстващи все още изглеждаха объркани.

– Това е крайно необичайно – каза един от тях.

– Моля, оставете ни – обърна се към тях Такагава. – Трябва да обсъдим нещо много по-важно от бизнеса.

– Виж, Харуто – започна единият, – не знам за какво става въпрос, но…

Погледът на Такагава го накара да замълчи, после един по един всички станаха и напуснаха помещението, като някои мърмореха под нос.

– Аз ще говоря с тях – каза Рен и ги последва навън. Двамата стари познати останаха сами.

– Съжалявам, че се наложи да го направя по този начин – каза Дърк.

– Няма за какво да съжаляваш – отвърна Такагава.

– Знаеш какво искам. Такагава кимна.

– Тогава защо просто не го дадеш на хората ми?

За пръв път съсухреният старец погледна Дърк в очите.

– Те дойдоха да искат манифеста. Можех да им го дам, но не го направих, защото щеше да те подведе. А аз не искам да те лъжа.

– Затова не си им дал нищо – каза Дърк. Такагава кимна.

– Струва ми се, че има известно достойнство в това да не искаш да заблудиш. Ако не кажа нищо, няма да излъжа. Поне ти ще разбереш, че има нещо нередно. Но да ти кажа лъжа след онова, което направи за мен… Не мога да направя такова нещо и после да те погледна в очите.

– А защо просто не ми кажеш истината? – попита Дърк.

– Позицията ми в „Шокара” не е абсолютна – отвърна Такагава. – Винаги има дворцови интриги, с които трябва да се справям. Ако ти кажа истината, ще засегна други хора. Вероятно дори ще поставя в риск „Шокара”. Или пък ще предизвикам санкции от страна на твоето правителство.