Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
— Право да ти кажа, не съм — отговори Чарли.
— Аз често ходя там, когато съм в Лондон. Там човек може много нещо да научи за човешката природа. В сравнение с френските съдилища там владее съвсем друга атмосфера. Тя винаги ми е правила много силно впечатление. На какво се дължи, не мога да кажа. В Олд-бейли човек чувствува, че подсъдимият е изправен пред величието на закона. От него търси сметка нещо безлично — правото, като отвлечено понятие. Да — една идея. Поражда се страхопочитание в първоначалния смисъл на думата. Обаче през двата дни, в които присъствувах при разглеждането на делото във френския съд, изпитах съвсем друго чувство. Не останах с впечатлението, че там владее някаква величава отвлечена идея, а по-скоро ми се струваше, че правосъдният апарат е уредба, посредством която обществото брани сигурността си, собствената и привилегиите си срещу злодеите, които ги застрашават. С това съвсем не искам да кажа, че съдебната процедура е незаконна или присъдата несправедлива. Искам да кажа, че тук човек остава с друго впечатление: тук срещу злодеите се надига морално едно общество, защото всъщност се бои, а оттатък се поддържа един принцип заради самия него. Тук подсъдимият е изправен пред хора, които се отбраняват, а не както у нас, пред една идея, която ще пребъде, ако ще дори и небето да се провали. Тук се поражда страх, а оттатък страхопочитание. Присъдата гласеше: „Провинен в убийство, със смекчаващи обстоятелства“.
— Какви бяха смекчаващите обстоятелства?
— Никакви, но френските съдебни заседатели не обичат да осъждат човека на смърт, а при смекчаващи обстоятелства във Франция не може да бъде произнесена смъртна присъда. Берже се отърва с петнадесет години принудителна работа.
Чарли погледна часовника си и стана.
— Трябва да си отивам.
— Ще ти дам репортажа, който написах по това дело, и тогава ще можеш да го прочетеш на спокойствие. И виж, всъщност това е есе върху престъпността; написах го един вид от любов към спорта. Показах го на твоята приятелка, но мисля, че тя не го хареса особено много. Във всеки случай върна ми го без нито една дума. Като упражнение по язвителен хумор не е лошо.
Глава VII
Чарли не искаше да чете репортажа на Саймън в присъствието на Лидия. След като се раздели с приятеля си, отиде в кафене „Дом“, поръча си кафе и разтвори изрезките. Приятно му беше да се запознае с едно общо, последователно изложение върху убийството и делото, защото откъслечните разкази на Лидия му бяха дали доста объркана представа. Тя му беше разправила в основни линии, но не последователно, както събитията се бяха разиграли, а тъй, както сърцето й подсказваше. Трите дълги репортажа на Саймън бяха смислено, последователно изложение. Макар че Чарли знаеше от Лидия някои подробности, неизвестни на Саймън, той бе успял да намери една обща нишка, лесна за проследяване. Саймън пишеше почти както и говореше — на лек вестникарски стил, но имаше превъзходен начин да обрисува основните положения, от които се бяха породили описваните събития. Получаваше се мрачна картина за един необуздан свят на диви страсти, в които гангстери, контрабандисти на наркотици, посредници по обзалагания, агенти по надбягвания живееха своя тъмен и бурен живот. Измет от населението на големия град, те преживяваха само благодарение на своята дързост, вечно недоверчиви един към друг, готови да предадат и най-добрия си приятел, стига да имат лична облага от предателството си. Щедри, дружелюбни, самодоволни циници — в известно отношение дори и със силно развит усет за хумор, — те се наслаждават изглежда на своя живот, изпълнен с опасности и превратности; живот, в който трябва постоянно да са нащрек, и затова вечно със съзнанието, че непрестанно живеят. Всеки един от тях се стреми да узнае намеренията на ближния си, това обаче ги принуждава да придобият такава необикновена гъвкавост, че тя ги опиянява. Свят, в който всеки е готов за нищо и никаква дреболия да застреля другаря си… но същевременно е и в състояние да занесе и цветя, и плодове на болния си приятел в болницата — разход, равносилен за тях на немалка жертва.
Саймън беше пресъздал произшествието не без известна ловкост, и то в такава атмосфера, че тя изпълваше читателя със странен смут. Познатият му свят, спокойният, щастлив свят на повърхността приличаше на приятно езеро, в което се отразяваха бели, пухкави облачета и ливадите покрай брега, по което безгрижни младежи караха своите лодки, а девойките, седнали до тях, плъзгаха пръстите си по тихата синя вода. Ужасно беше да си помисли човек, че под повърхността, на неголяма дълбочина, опасни виещи се растения протягаха пипалата си, за да ги сграбчат; ужасно беше да си помисли човек и за всички други чудно страшни неща, риби със смъртоносни уста, отровни змии, които там, долу вечно водят неспирна война едни срещу други. От някои отделни думи Чарли дойде до заключението, че Саймън беше надникнал със захлас в тези дълбини, затова се запита какво го е накарало да го разгледа с такова цинично снизхождение — дали чисто любопитство или го е принудила зловещата притегателна сила на тези мошеници и издайници.