Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
„Голям веселчун е станал”, помисли Егвийн, докато коловете се завъртаха и влизаха в дупките. Ивици плат се люшваха, увиваха се около тях и се затягаха. След секунди на мястото изникна внушителен павилион и знамето с Дракона заплющя от едната страна, а знамето с древния символ на Айез Седай - от другата.
Ранд стигна до павилиона, двете платнища се разтвориха пред него и той заяви:
- Всеки от вас може да вземе по петима.
И пристъпи вътре.
- Силвиана - каза Егвийн, - Серин, Романда, Лелейн. Гавин ще е петият, щом се върне.
Заседателките понесоха решението й мълчаливо. Не можеха да възразят, че взима Стражника си за защита или Пазителката си за подкрепа. Другите три, които бе избрала, се смятаха от повечето за най-влиятелните в Кулата, а четирите заедно включваха по две Айез Седай от Салидар и от верните на Бялата кула.
Другите владетели отстъпиха Егвийн да влезе преди тях. Всички разбираха, че този сблъсък е по същество между Ранд и Егвийн. Или по-скоро между Дракона и Амирлинския трон.
В павилиона нямаше столове. Ранд бе окачил светлинни глобуси сайдин по ъглите, а един от ашаманите тъкмо поставяше малка маса в центъра. Егвийн преброи бързо. Тринайсет сияещи глобуса.
Ранд стоеше срещу нея, с ръце зад гърба, с едната ръка стиснала другата под лакътя, както му беше станало навик. Мин беше до него, с ръка на рамото му.
- Майко - каза той и наведе глава.
Значи ще се преструва на почтителен, тъй ли? Егвийн кимна в отговор.
- Милорд Дракон.
Другите владетели започнаха да влизат с придружителите си, повечето плахо, докато не нахлу Елейн - тъжното й лице грейна, щом Ранд й се усмихна топло. Тази празноглава жена все още беше впечатлена от Ранд, доволна бе от това как бе успял да принуди всички да дойдат тук. Елейн го приемаше като повод за гордост, когато той се справеше добре.
„А ти не изпитваш ли мъничко гордост? - запита се Егвийн. - Ранд ал-Тор, някогашното просто селянче и твой почти годеник, сега най-могъщият мъж на света? Не се ли чувстваш горда от това, което постигна той?”
Може би. Малко.
Пограничниците влязоха, водени от крал Еазар Шиенарски, и в тях нямаше никаква плахост. Доманците се предвождаха от по-стар мъж, когото Егвийн не познаваше.
- Алсалам - прошепна изненадана Силвиана. - Върнал се е.
Егвийн се намръщи. Защо никой от осведомителите й не й беше казал, че се е появил? Светлина! Знаеше ли Ранд, че Бялата кула се бе опитала да го задържи? Самата Егвийн беше открила този факт едва преди няколко дни, в купчината документи на Елайда.
Кацуан влезе и Ранд й кимна, сякаш й даваше разрешение. Тя не доведе пет, но и той като че ли не държеше да бъде смятана за една от петте на Егвийн. Неприятен прецедент. Перин влезе с жена си и двамата останаха настрана. Перин скръсти дебелите си като дънери ръце, новият му чук висеше на колана му. Беше много по-лесен за отгатване от Ранд. Беше притеснен, но вярваше на Ранд. Нинив също, да я изгори дано. Зае мястото си близо до Перин и Файле.
Айилските кланови вождове и Мъдри влязоха на голяма група - „Доведете само петима” на Ранд вероятно означаваше, че всеки кланов вожд може да доведе по петима. Някои Мъдри, включително Сорилея и Амис, се запътиха към страната на Егвийн.
„Светлината да ги благослови”, помисли Егвийн и въздъхна облекчено. Погледът на Ранд пробяга към жените и Егвийн засече как леко присви устни. Беше изненадан, че не всички айилци до един го подкрепят.
Крал Редран на Муранди беше един от последните влезли и Егвийн забеляза нещо любопитно при появата му. Няколко от ашаманите на Ранд - Наришма, Флин, Наеф - се озоваха зад Редран. Други, близо до Ранд, настръхнаха като котки, видели бродещ наблизо вълк.
Ранд пристъпи към ниския възпълен мъж и го погледна в очите. Редран пък извади носна кърпа и започна да си бърше челото. Ранд продължаваше да го гледа вторачено.
- Какво има? - попита Редран ядосано. - Ти си Прероденият Дракон, така разправят. Не знам дали _аз_ щях да ти разреша да…
- Спри - каза Ранд и вдигна пръст.
Редран млъкна моментално.
- Светлината да ме изгори - каза Ранд. - Ти не си той, нали?
- Кой? - попита Редран.
Ранд се извърна от него и махна с ръка на Наришма и другите да се отдръпнат. Те се подчиниха с неохота.
- Сигурен бях, че… - Ранд поклати глава. - Къде _все пак_ си ти?
- Кой? - попита кресливо Редран.
Ранд го пренебрегна. Входните платнища на павилиона най-сетне се отпуснаха, всички бяха вътре.
- Така - каза Ранд. - Всички сме тук. Благодаря, че дойдохте.