Човек на почит

— Какво сте намислили, момчета? Пак ли криминалните ви дивотии? — попита Джоуи.

— Млъквай, Сабу. Тая нощ ще изгубиш девствеността си — каза Бепи. — Ела с нас и си затваряй проклетата уста.

Влязоха в блока и зачакаха, скрити в едно тъмно ъгълче, близо до вратата на апартамента, в който живееше Джеси. Маймуната остана в колата. След около двадесет и пет минути двамата сутеньори слезнаха от горния етаж и отидоха направо в апартамента на Джеси. Отвориха си със собствен ключ. Бяха високи, слаби и несъмнено под въздействието на нещо, което едва ли беше топло мляко.

След няколко минути изведоха от апартамента едно дете, чиято кожа имаше цвят на махагон. Момиченцето беше облечено в розова нощница, разкъсана отзад. Имаше лице като на ангелче и изглеждаше още полузаспало, когато го поведоха нагоре към стълбите. Стомахът на Бепи едва не се преобърна. Прищя му се да ги гръмне още там, но не искаше да изплаши момичето.

Тримата се движеха механично, почти като в ритуал. Бепи поклати глава с отвращение, направи знак на Але да го последва и тръгна нагоре към сутеньорите. Размаха една квитанция за пране и пистолета си.

— Извинете, господа. Ние сме от министерството на финансите. Искаме да си поговорим с вас. Не става въпрос за нещо сериозно, така че не правете щуротии и не ме карайте да стрелям по вас за глупости. Да се държим кротко.

Сутеньорите бяха като в друг свят. Очите им блестяха и зениците им бяха разширени.

— Откъде се взехте, дявол да ви вземе? — попита единият.

— Моля ви, качвайте се нагоре кротко. Ще ви отнемем само минутка. Според нас предстои да получите социална помощ. Подавали ли сте молба наскоро? Ние сме от Министерството на финансите — повтори Бепи, за да ги успокои.

— От Министерството на финансите ли? — попита другият. — Никога не подаваме молби за помощ. Добре, какво, дявол да го вземе, искате да знаете за финансовото ни положение? Не сме глупаци, така че казвайте направо.

— Нека просто да се качим в апартамента ви и да си поговорим. Имаме няколко подписани от вас чека.

— Добре, да си поговорим. За колко пари става въпрос?

Бепи нареди на Джоуи Ди на италиански да заведе момичето обратно в апартамента й.

— Махни я оттук, защото може да се наложи да стрелям!

Джоуи бързо взе момичето от сутеньорите и го изпрати обратно до вратата.

— Сега се върни в леглото, разбра ли? Бъди послушно дете. Лека нощ.

Когато сутеньорите чуха Бепи да говори гладко на италиански, се спогледаха, но не казаха нищо. Тръгнаха механично нагоре по стълбите, наблюдавайки как Джоуи отвежда момичето.

Бепи и Але Хоп ги последваха в апартамента, опрели автоматични пистолети в гърбовете им. Всички лампи вътре бяха червени като в публичен дом.

— Брей, каква бърлога си имате. Разкошно е тук. Харесва ми. Наистина — каза Бепи, оглеждайки стаята със смразяваща усмивка.

Съвсем неочаквано той забеляза, че в дъното на апартамента, при спалните, се движи още една фигура. Беше млада жена, която приличаше на мъж — бяла, с къса, руса коса. Изглеждаше много нервна.