Човек на почит

— Заведи тоя tutzone в другата стая, сложи го на леглото и използвай стилета. Намушкай го в корема — веднъж, но силно и дълбоко. След това го дръж, докато умре от загуба на кръв. Обаче не му позволявай да вдига шум. Але, действай само с един удар. Дръж го здраво, докато се убедиш, че е morte. Нека му изтече кръвта като при самоубийство. Не прави синини по тялото му и се пази да не те убие. Тия гадове са бързи, много бързи. Като умре, ела пак в хола. — Всичко това бе изречено бързо на сицилиански диалект.

— Не се тревожи. Ще напъхам пистолета в ухото му — отговори Але, също на италиански. — Няма да шавне.

Двамата чернокожи не разбираха какво става. Очите на лесбийката бяха широко ококорени от страх.

Заобикаляйки отзад, Але сграбчи своя човек за врата, вдигна го от дивана и го поведе към спалнята. С едната ръка държеше пистолета, а с другата извади стилета от джоба си. Когато доближиха леглото, Але много бързо и изненадващо заби дългото острие в корема на чернокожия. Нанесе само един силен удар със завъртане. Очите на сутеньора се обърнаха с бялото напред. През цялото време бе наблюдавал пистолета и затова не очакваше ножа. Але го положи на кревата преди кръвта да е покапала по килима и го държа здраво притиснат, докато издъхна.

Във всекидневната Бепи накара лесбийката да се просне по очи на пода и заповяда на втория сутеньор да легне на дивана, но той се заинати.

— Няма да ти играя по свирката, човече. Ако щеш, ме застреляй. Хайде, стреляй.

Бепи се прицели в главата му и той изцъкли очи от ужас.

— Добре де, лягам. Виж! Вече съм легнал на дивана! — каза той и се изпъна по гръб.

Бепи се приближи, насочи пистолета в лицето на сутеньора и бързо заби ножа си дълбоко в гърдите му. Целеше се в сърцето и завъртя ножа, както правят професионалните рибари, опитвайки да разкъса камерите. После го намушка няколко пъти в корема и около рамената, така че убийството да изглежда извършено в пристъп на ярост. Поряза ръцете му и го бодна леко в лицето. Трябваше да се създаде впечатление, че убийствата са резултат на кавга и сбиване между сутеньорите. Нужни му бяха часове, преди да бъдат открити труповете. В тази акция времето беше съществен елемент.

Лесбийката продължаваше да лежи по корем на пода до дивана. Бепи застана над нея с насочен в главата й пистолет. Опитала бе да не гледа клането, но беше невъзможно да не чуе бълбукащия звук от дробовете и другите органи, които пулсираха в мършавото тяло на негъра. Едва не припадна, когато чу последния задавен звук от гласните му струни. Червата й дадоха израз на огромния й страх. Между краката й започнаха неудържимо да се стичат изпражнения. Изхълца, сякаш ще повърне. Тя приповдигна тялото си и замоли за милост.

— Ох, Господи! Ох, Господи! — стенеше тя. — Защо трябваше да постъпите така с него?