Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Бепи рязко спря колата.
— Сега пък какво? — попита Дана. — Защо спираш?
— Искам да купя няколко горещи кифлички. Ще пием кафе с пресни кифлички, като се приберем вкъщи. Тази вечер са започнали да пекат рано. Надушвам ги. Ммм! Бог да благослови тия евреи. Разкошни кифли правят. Имаме ли масло вкъщи, Дана?
— Да, преди два дни купих половин кило подсладено.
— Чудесно. Ще пием по чаша кафе с топли кифлички. Доста е студено навън тая вечер.
— Добре звучи — съгласи се тя. — С удоволствие бих си похапнала, докато гледаме нощното шоу.
Докато вървеше към пекарната, Дана му викна през прозореца:
— Вземи няколко със сусам!
Бепи влезе в магазина.
— Една дузина кифлички, ако обичате. Половината със сусам, половината без — каза той на човека, който почистваше един сандък за хляб. Вдъхна дълбоко аромата на току-що опечени кифлички. — Ох, как хубаво миришат — добави той с усмивка.
— Още нямаме със сусам. Много е рано — отговори пекарят. Облегна се на тезгяха, провесил дългия си като банан нос, и зачака следващото решение на Бепи.
Желанието на Дана за сусам се очертаваше като голям проблем. Беше бременна и Бепи знаеше, че ако не й занесе сусам, бебето може да се роди с бенки по лицето. Старите италианци наричаха това силно желание на бременните, скомина. Казваха също, че ако сънуваш ягоди, на бебето може да му излезе брадавица на лицето.
„Защо ми трябваше да спирам тук за кифлички? — замисли се Бепи. — Животът ми никога не върви гладко. Предпочитам синът ми да няма бенки по лицето.“
— Е, искате ли нещо или не? — попита пекарят.
— Господине, жена ми е бременна и много й се ядат кифлички със сусам. Моля ви, направете ми няколко. Ще ви платя повече за тях. — Той отново се усмихна. — Много е важно да имат сусам. Вече е в седмия месец. Нали ще ми влезете в положението, а?
— Слушай, приятел. Това тук е пекарна, а не болница. Не правим кифлички със сусам преди пет часа сутринта. Съжалявам. Или ела след пет, или опитай пак догодина.
— Хайде, господине. Евреите и италианците имат едни и същи разбирания и суеверия относно успешното раждане на децата им.
— Не съвсем.
— Чуйте, господине. Не се правете на остроумен. Аз съм клиент, така че имайте малко уважение. Когато вкарвате кифличките в пещта, поръсете отгоре малко сусам… Само върху няколко, а? Моят чичо Антонио е пекар и винаги хвърля шепа сусам върху хляба в последния момент. Не му е проблем. Често съм го наблюдавал, когато пече италиански хляб. Направете ми тази услуга. Жена ми чака навън и е като балон. Трябва да й намеря малко сусам. Важно е. Ние сме италианци и й стана скомина.
— Така ли? Е, тогава иди при твоя чичо еди-кой си. Виж дали може да направи кифличка за скомина.
Фурнаджията тръгна към вътрешността на пекарната. Бепи извика подире му:
— Моля ви, господине, услужете ми. Направете няколко със сусам. Какво ще кажете?
— Не, благодаря.
— Добре, тогава направете само една със сусам, не повече — повиши тон Бефино.
— Казах ти, в пет сутринта. Навий си будилника и ела тогава.
„Ама че гадост! — помисли си Бепи. — Тоя скапан евреин иска да започне война заради една кифла. Прави се на много остроумен… Навий си будилника, а!“
Оглеждайки се, Бепи забеляза още един човек, който работеше при пещите в дъното.
— Колко пекари сте тук? — попита той първия евреин, който се връщаше в предната част на постройката с тава кифлички, намазани с жълтък.
— Двама братя сме. Нещо друго не те ли интересува?
— Да. Има ли телефон тук?
— Не, нямаме телефон. Ще поискаш ли още нещо, което нямаме? — Пекарят се ухили на собственото си остроумие.
Бепи също се ухили.
— Ей сега ще се върна. — Той изтича до колата. — Хей, Дана, много ли ти се яде от тоя проклет сусам?
— Какво ти става? Знаеш, че понякога обичам да ям сусам, а тази нощ направо умирам за него. Вземи по равно.
— И аз бях решил така. — Той бръкна под шофьорската седалка, взе пистолета и го мушна в джоба си. — Дана, остани в колата. Няма да се бавя. Хората ги пекат, така че стой си спокойно.
Дана не забеляза, че взима пистолета. Бепи се върна в пекарната, заключи вратата зад себе си и тръгна направо към вътрешното помещение. Намери ключа на стената и загаси осветлението отпред, така че работилницата да изглежда затворена. Вътре двамата братя месеха кифлички на масата.