Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Тръгнаха надолу по стълбите, като бършеха парапета и всичко, до което имаше вероятност да са се докоснали. Бяха действали внимателно, но тази нощ нарушиха едно задължително правило в тяхната група: не носеха ръкавици. С носна кърпа в ръка Бепи отвори отключената врата към апартамента на Джеси и хвърли вътре банкнотите, които бяха взели от сутеньорите. След това излязоха от блока и се качиха в чакащата ги кола.
— Дявол да го вземе! Какво правихте горе толкова време, майка му стара? — каза Маймуната. — Цял живот ви чакам в тая кола. Започнах да се притеснявам. Четири пъти я местих. Ей богу, здравата се притесних! Какво стана? Много се забавихте.
— Моля те, не ни питай — отвърна му Джоуи. — Нямам желание пак да изживявам тая сцена. Червата ми се обръщат. Тия двамата са откачени. Не мога да повярвам, че са те. Споглеждат се, чупят вратове и като свършат, те прекръстват. Те са две чудовища!
— Откъде ти хрумна да хвърлиш парите в оня апартамент? — попита Але.
— Реших, че старецът има нужда от тях. Наближава Коледа. Стар приятел ми е.
— Сега пък се прави на Дядо Коледа — каза Маймуната. — Преди няколко години беше равин. Догодина ще бъде Робин Худ. Много ми е интересно кой ще плаща сметката тая нощ.
Бепи прибра стилетите от Але Хоп и каза:
— Напомни ми да ги изваря нощес. Искам да изчистя всичката кръв.
Джоуи Ди понечи да повърне.
— Ония горе имаха цял склад за наркотици — каза Бепи на Маймуната. — Видях една маса, отрупана с морфин и пакетчета бял прах, вероятно хероин. Дано малката да не се е пристрастила зле към тия фъшкии.
Але Хоп смушка Бепи, опитвайки се да привлече вниманието му, и прошепна:
— Големият майтап на деня беше, че оная лесбийка се оказа италианка. Никога не съм знаел, че има италианки лесбийки. Кофти ми е за нея.
— Какви ли боклуци няма по всички краища на света — отговори му Бепи. — И на мен ми е малко кофти. Обаче нямахме друг избор. Така й е било писано.
Але се изсмя:
— Може пък да е била французойка и просто да е знаела малко италиански. Няма италианки лесбийки. Никога не съм чувал, че в Италия има такива.
— Искаш ли да се хванеш на бас, Але? — засмя се и Маймуната.
На сутринта Джеси се върна вкъщи от работа и завари група полицаи и санитари да изнасят три трупа. От събралата се пред блока тълпа научи, че сутеньорите са мъртви. „Наркотиците са ги накарали да се изтрепят. Побъркали са се от наркотици“ — мълвяха развълнувано хората. Чули, че има и мъртво момиче. Труповете открила една от проститутките на сутеньорите.
С мисълта, че убитото момиче може да е неговата внучка, Джеси си проби път през тълпата. Нахлу като обезумял в апартамента и завари съпругата и внучката си да броят пари, седнали до кухненската маса. Имаше стотици долари.
— Откъде взели тези пари, детето ми? — попита старецът с приглушен глас.
— Намерихме ги ей там, на пода, деденце.
Джеси побърза да събере парите, преди полицията да е тръгнала от апартамент на апартамент да задава въпроси. Скри ги, подсвирквайки си.
Момичето му разказа, че сутеньорите снощи пак я повели, но някакви бели мъже я върнали обратно, като й казали да си легне и да спи.
Джеси рязко се извърна към нея и сложи ръка на рамото й. Тя го погледна в очите, а той й каза със строг, но нежен глас:
— Чуй ме, дете. Това не били бели мъже. Те били ангели. Разбираш ли, дете? Те били ангели. Да не казваш на никой за тях. Никому.
10.
— Вярно ли е? Кажи, вярно ли е? — попита Бепи Дана, без да отклонява поглед от пътя. Гледаше движещите се коли отпред и се усмихваше.
— За какво говориш? Кое да е вярно? — попита Дана, лениво отпусната на седалката.
— Майка ти наистина ли се е борила с госпожа Фонтано за последната моцарела36 в супермаркета на Орелио? Чух, че се търкаляли по пода и се борели, дърпали моцарелата напред-назад пред всички, насред магазина.
Дана сграбчи Бепи за рамото, което стана причина колата рязко да завие наляво.
— Ма tu si pazzo!37 Майка ми никога не би направила такова нещо. Откъде ги чуваш тези измислици, в игралната зала ли?
— По-полека! Колата се люлее. Внимавай къде удряш! — предупреди я закачливо Бепи. — Игралната зала? Ако го бях чул там, непременно щеше да е вярно.
— Стига глупости, Бепи. Нямам настроение тази вечер. Постоянно се заяждаш заради майка ми, а тя се отнася толкова добре с теб. Днес ти сготви шкембе. Винаги се старае да ти угоди.
36
Вид меко италианско сирене (итал.). — Б.пр.
37
Ама че си глупав! (итал.). — Б.пр.